Срещата на високо равнище на Африканския съюз
30 юни 2008Огромен е международният натиск върху африканските ръководители, но в самата Африка очакванията за мирен изход от кризата в Зимбабве са малки. Молетси Мбеки, заместник-директор на Южноафриканския институт за международни отношения, обяснява защо:
"Африканските правителства са много сдържани в критиката си към другите, тъй като всички допускат грешки. Специално по отношение на Мугабе те са така предпазливи, защото се опасяват, че той може да изкара на яве техните собствени прегрешения."
Мбеки знае за какво говори
тъй като брат му е южноафриканският президент Табо Мбеки, един от главните посредници в Зимбабве, който не е казал досега нито една ясна дума, предпочитайки т.н. "тиха дипломация". През последните дни обаче тонът се изостри: Бурунди, Кения, Руанда, Уганда и Танзания заявиха, че едноличният избор, организиран от Мугабе, "не е никакво решение".
Кенийският премиер Одинга призова за изпращане на войски на Африканския съюз. За външна намеса апелира и един бивш зимбабвийски офицер, избягал в Южна Африка:
"Хората в Зимбабве не са в състояние сами да наложат необходимата промяна. Това могат да свършат само външни сили."
В Шарм ел Шейх заместник-председателят на главната опозиционна партия в Зимбабве Движение за демократична промяна отправи
настойчив апел към африканските ръководители
"Зимбабве гори - заяви той, - задачата на Африканския съюз е да се намеси преди страната да е изгоряла напълно." Самият Мугабе обаче не е готов на никаква отстъпка, както даде ясно да се разбере още преди сегашната среща:
"АС няма право да ни предписва какво да правим и как да управляваме страната си. Така че светът трябва да ни остави на мира. Нека ни налагат каквито си искат санакции, ние ще намерим път за нашата съпротива."
Мнозина местни наблюдатели очакват все пак, че ще се намерен някакъв компромис. Един от организаторите на срещата съобщи, че през първия ден щяла да бъде обсъдена възможността за сформиране на правителство на националното единство.