Срамната игра с бонусите

Тружениците в съдебната власт спечелиха по една, или може би по две заплати. Двайсет и няколко милиона може да изглеждат много, особено на фона на обявеното безпаричие. Всъщност обаче участниците в тази игра направиха в нея много по-големи, финансово неизмерими залози. И ги загубиха. От което загубихме всички.

(Не)Справедливостта

Сред падналите жертви най-очевидната е справедливостта. Най-напред, защото и с криза, и без криза, точно съдебната власт едва ли заслужава да бъде допълнително премирана, като на всичко отгоре самооценява заслугите си. Или „цялостния си принос”, заради който безсрамно се самовъзнагради Висшият съдебен съвет.

Разбира се, справедливостта изисква да се каже, че не може всички хора и звена в съдебната система да се слагат „в един кюп”. Така или иначе обаче, заедно с премиите „на калпак” върху всички се лепва и срамът.

Трябва също така да се каже, че за несправедливостта съществен принос имат и другите власти. Не само защото премиите в края на краищата ги даде правителството. Не само и защото, въпреки шумно рекламираната забрана, тихомълком премии си раздадоха и в някои министерства, като засега се знае за четири. Вината за поруганата справедливост е споделена и поради това, че състоянието на съдебната власт е резултат и от действията и бездействията на другите две власти.

(Не)Законността

В тази история, въпреки „благоприятната” й според някои от законова гледна точка развръзка, бе жертвана и законността. Най-напред дни наред министърът на финансите се движеше по и оттатък ръба на конституцията и закона, за да спре бонусите. След това пък два дни всички мислиха как да заобиколят закона, за да ги върнат.

През това време в парадоксалната подигравка със закона се включи неговият по дефиниция основен защитник - съдебната власт, като чрез 500 свои представители обжалва пред самата себе си засягащите я действия на министъра, с явното намерение, явявайки се едновременно ищец, прокурор, адвокат и съдия, накрая да отсъди в своя полза. Което едва ли ще направи пак, въпреки силните съмнения в законосъобразността на нормативната хватка, осигурила в края на краищата коледните премии през януари.

Така или иначе законността бе поругана най-вече с показната демонстрация, че тук може и тъй и инак в зависимост не от закона, а от моментната целесъобразност и нечия лична воля.

(Не)Зависимостта

Според министъра на правосъдието - бивш и вероятно бъдещ съдия - станалото „гарантира финансовата независимост на съдебната власт”. Твърде съмнителна е обаче независимостта, оценена на една заплата и получена като резултат от задкулисни договорки. Не може освен това да бъде истински независима институция, която с лекота залага последните си остатъци от доверие, а с това и моралните основания за съществуването си.

С непоследователните си действия за сметка на справедливостта и законността неизбежно част от доверието в себе си пропиля и изпълнителната власт. Като едва ли ще получи нещо в замяна. Защото отдавна е ясно, че безпринципните сделки не могат да заместят радикалните реформи, от които очевидно има нужда.