Спасете радиото!
25 февруари 2005
Във всеки универсален магазин и къде ли не другаде вече могат да се купят малките симпатични радиоапарати, които имат отличен звук и са толкова лесни за обслужване. Всеки, който си ги купи, обаче, се изправя пред въпроса – какво да слушам? Тъй като те просто изчезнаха – добрите радиостанции. В сектора на УКВ във всеки регион могат да се хванат около 30 частни радиостанции, като по повечето от тях върви все едно и също, а музиката се прекъсва само от съобщения за времето – в зависимост от това какво се вижда от прозореца, или пък от информация какво може да се спечели от тази или онази игра, ако се позвъни веднага.
Единствената програма извън ДойчландРадиоБерлин, която може да се слуша в цяла Германия, е Доичланд Функ – в нея винаги има по нещо – макар не винаги да е интересно, стремежът към към качество е осезаем. Но като цяло и Доичланд Функ отегчава, което с основание предизвиква въпроса – за какво точно се плащат месечните такси за обществените радиостанции? Няма ли претенции за промяна? Дали многообразната, противоречива и намираща се в преход Германия няма нужда и от съответна радиопрограма?
Две десетилетия след отварянето на пазара за частните радиостанции германският радиоландшафт се представя пуст и еднообразен – дали така и ще продължи или могат да се съзрат признаците на промяната? Директорът на хамбургския институт за нови медии Лотар Йене, например, заедно с 12-те си сътрудници се занимава с частното радио на общината. Принципът е прост – то не трябва да пречи и в никакъв случай – да обърква. Не е радио, което се пуска, за да се чуе нещо определено, а един вид медия-спътник, акустичен тапет на деня. То може да си върви, но няма нужда да бъде следвано – допустимо е всичко, само на слушателя не трябва да се дават поводи да го изключва – толкова е просто. Лотар Йене вече е свикнал с това – той проявява и разбиране по отношение на комерсиалните радиостанции, които все пак не излъчват само за свое собствено удоволствие, но вечер – когато се възправи сянката на телевизионните програми – вече си пожелавам повече смелост в програмата – казва нейният шеф. Все пак това е само пожелание, което може да бъде изказано, и радиостанциите търпеливо се вслушват в него – след което продължават както преди. Според тях програмата вечер и нощем не трябва да се различава от тази през деня – иначе слушателят ще си помисли, че е сменил програмата без да иска.
Някои от частните радиостанции работят само с около 150 хита, които се въртят на ротационен принцип. А всеки, който притежава МП-3 плеър, има на разположение поне 10 хиляди, от които може да си избира сам. Радиочовеците трябва да внимават – препоръчва Лотар Йене – тъй като не биха могли до безкрайност да продължават както досега. Радио Хамбург – например – им отлично разработена схема – със сутрешен, обеден и спокоен вечерен блок, има и специализирани предавания – с което дава възможността на този, който не иска да слуша все едно и също, да разнообрази палитрата. Директорът на радиото Марцел Бекер обяснява – ние знаем как се прави радио и как се постига успех. Тази станция трябва да печели – казва той и подчертава, че само затова става дума – а не за многообразието, промяната или личния вкус. Личния си вкус го оставяме на гардероба – са конкретните думи на директора.
Колкото повече са слушателите, толкова по-високи са цените на рекламата. Целева група са хората между 20 и 40 години – които вече имат пари, за разлика от по-младите и все още се поддават на влияние в потребителските си желания, за разлика от по-старите. Затова и се пуска музика, която би се харесала на тези хора – толкова елементарна е рецептата. За да се уцели подхождащото на всички в групата, се правят постоянни тестове и само избраното действително остава в програмата. Еминем, например, отпада, тъй като поляризира публиката и понеже ротиращите се хитове, които удовлетворяват всички, не са много, техният брой се редуцира – неизвестно доколко. Вкарването на нещо ново винаги носи рискове, затова и радио Хамбург се придържа към традициите – щом имат доказано добри резултати при тестването. Многообразието е в еднообразието – толкова е просто.
Едно време – спомня си Джон Мьонингхоф, един от неколцината консултанти по проблемите на радиото в Германия – радиоапаратът в къщата беше един и за всеки имаше предавания в определено време – за домакинята, за ученика, а вечерта – забавни игри за цялото семейство. Тези времена вече са в миналото – променено е не само радиото, а и самите ние. Когато пред мен в магазина за хранителни стоки има трима души, кръвното ми налягане вече се вдига - което само преди десетина години не беше така. Обективно имаме повече време, но не и субективно – в такъв случай колко трябва да отделя, за да чакам пред радиото началото на определено предаване? Но – каквото било – било, сега нещата са други – има нужда от задоволяване на непосредствените нужди, при това веднага. Съотнесен към радиото, този принцип гласи – колкото може повече и колкото може по-бързо да се предостави почти всичко, от което има нужда – достатъчно сложна задача за една медия, слушана в един и същи момент от стотици хиляди хора.
”Бъдещето на радиото е в неговото минало” – казва Хелмут Ленерт, шеф на създаденото преди седем години в Потсдам Радио Едно. Ленерт получава тогава задачата да изгради радио с нов формат и днес заедно със стотината си колеги прави нещо наистина специфично – нито плоско неказващо нищо, нито претенциозно поучително – нещо друго. Тяхното предложение към слушателите е стойностно, различно от останалите. По думите на Ленерт – макар да се отрича, че високите слушателски квоти и качеството са свързани, Радио Едно доказва точно обратното. Началото не е било леко, но се е отчитало, че утвърждаването на нещо ново изисква време. Ленерт отбелязва – когато се изпробва нещо, от което хората имат нужда, тогава то успява – по-рано или по-късно. Днес Радио Едно има по 237 хиляди слушатели дневно – почти два пъти повече, отколкото през 2000-ната година. Заглавията, които се въртят, не са 150 или 300, а 6 000, в архива се пазят още 20 хиляди. Радиостанцията обхваща широк музикален спектър и се радва на голямо търсене – благодарение на своята индивидуалност.