Социалният ефект от микрокредитите

Цифрите са впечатляващи – по линия на Йококредит Интернационал – икономическото дружество за развитие, в което в Германия са включени наред с църквите и организациите също така и частни лица - са отпуснати над 60 млн евро на 176 микрофинансови институции в 40 държави. И с тези средства през 2003-та година е било оказано съдействие на над 80 млн семейства.

Свидетелстващи за успеха на начинанието факти има достатъчно – като например историята на Сурвана от Индия, която живеела на улицата, но днес благодарение на получения малък кредит върти дребна търговия с домашни потреби. В провинцията Сорсогон във Филипините също малките кредити са се оказали средството, позволило на хората да подобрят жизнения си стандарт. Доходите на семействата нараснали и вече повече родители можели да си позволят да изпращат децата си на училище, много повече къщи отпреди се сдобили със солидни покриви и вече са в най-добро състояние.

Коен Верхаген от холандската фондация “Аргидиус”, която подкрепя отпускането на малки кредити в Латинска Америка и други страни, също отбелязва положителния ефект от тях. Същевременно в рамките на симпозиума в Бон той се обяви за установяването на повече прозрачност и почтеност при проучването на социалните резултати от отпускането на кредитите във всеки отделен случай – не на последно място с поглед към вложителите, които биха искали да знаят къде отиват техните пари:

Когато веднъж посетих една известна микрофинансова институция в Уганда, ми разказаха за програмата за отпускане на малки кредити, по линия на която се отпускат средства за производство и инвестиции, предимно на жени – 80 – 100 долара. Докато, обаче, не става ясно, че парите не отиват по предназначение и се дават за друго – жените ги използували, за да плащат с тях училищните такси на децата си – и защо не? Нужни били и за лечение на заболелите деца. Питам се – защо тази организация не се е постарала да предаде по-нататък информацията, защо я е укрила? Мисля, че ние имаме нужда от повече яснота. Не заради това, че в този случай парите не са намерили добро предназначение – жените от Уганда са имали собствени приоритети. Но – за да знаем съвсем точно какъв е действителният ефект от микрофинансирането.

Същевременно Верхаген изразява убеждението си, че микрокредитите не трябва непременно да се дават само на най-бедните хора:

Мисля, че хората от така наречената среда са били несправедливо забравени досега. Тъй като – когато говорим за най-бедните, не можем да не си зададем въпроса – те могат ли да се превърнат в предприемачи? Вероятно трябва да помислим по този въпрос и да обърнем повече внимание на малките предприемачи, които могат да осигурят работни места за най-бедните хора – тъй като съвсем не всички от тях са в състояние да станат предприемачи.

Критичен поглед към микрокредитите отправя и икономистката от Коста Рика Ана Мария Гереро. Според нея самото даване на пари не е достатъчно за борбата срещу бедността:

Точно толкова важни са образованието и знанията. В много от общините,получили кредити, след това не се случва нищо и те стават даже по-бедни от преди, тъй като сега вече имат и дългове. Т.е. когато получиш кредит, но нямаш образование, нито пък менижърски способности, тогава няма как парите да изпълнят предназначението си.