Социалните различия в България

„Да бъдем богати или да се преструваме, че сме богати”- вероятно в тази сентенция на френския философ и писател от епохата на Просвещението през 18 век – Дени Дидро, се крие и житейския модус на новите български богаташи, които само допреди 150 години щяха да носят многозначителното местно название „чорбаджии”. Защото зад открито и нагло демонстрираното благосъстояние на замогналите се неимоверно през последните 10-15 години българи, обикновено се крият най-отблъскващите черти на сивата икономика, корупцията и криминалната престъпност.

Наскоро, в разгара на социалните протести на най-ощетените слоеве от българското общество – пенсионери, учители, лекари дори и професионалните вече военни – случайно или не в медиите се появиха данни за броя на милионерите в страната. Макар и съвсем условни, тези данни сочат между 10 и 200 хиляди българи, чието лично състояние надхвърля един милион евро, при това става въпрос за официална статистика на декларираното богатство. Социолози побързаха публично да обобщат, че „богаташ” вече не е мръсна дума в страната, известна в цивилизования свят като най-бедната членка на ЕС, която влезе в „клуба на богатите европейци” в началото на тази година с 14 на сто класически бедно население и 20 процентова сива икономика. Според съвсем нови изследвания въпросните личности вече отдавна не се притесняват, че имат успех и друг материален статус, и се стремят открито да го афишират. В случая става въпрос не само за бизнесмени, излезли "на светло", но и за все повече хора с реална кариера или легален бизнес.

Именно афиширането на новопридобитото богатство е една от особеностите на бързо набъбващата класа на българските богаташи. В дните на острите социални протести на учителите, които трябва да „свързват двата края” с месечни заплати от 100-150 евро, в лъскавия софийски хотел „Шератон” беше организирана показна конференция на местните и чуждестранни фирми, призвани да обслужват заможните си клиенти в страната. На форума къде рекламно, къде реално, бяха изнесени впечатляващи факти. Като, например, местният, но с дискретно премълчано име ценител на отлежало шотландско уиски, който е заплатил за бутикова бутилка с ограничен тираж смешните 50 хиляди евро. Или колекционерът на маркови часовници, който е платил за най-новия световен шлагер на швейцарската фина механика изгодната цена от 98 000 евро, при положение, че някои от артикулите на фирмата стрували около милион. Като ироничен детайл търговците на свръхлуксозни предмети са посочили и дамските часовници за по 3000 евро, които буквално били „разграбвани от българите”.

Изготвен е и профила на местния богаташ. Той има апартамент или къща в Испания или на Френската Ривиера. През зимата почти задължително кара ски в Алпите, основно в Швейцарските. През лятото кръстосва моретата с личната си яхта. Според данни в печата само през последните летни месеци 25 българи са станали собственици на луксозни яхти, а един от тях е броил 5 милиона евро за най-скъпата европейска яхта от модела „Азимут Леонардо”. На морския бряг през септември беше организирано и автомобилно рали за свръхмощни леки коли, в което са участвали 12 супер луксозни и скъпи спортни автомобила. Съвсем естествено в свободното си време заможният българин играе голф и напоследък дори е започнал да влага парите си в скъпи картини и произведения на изкуството.

Какво, всъщност, стои зад този показен лукс?

Капитализмът, биха казали левичарите, които при подобни случаи допълват ”Нали това си пожелахте в края на 1989 година!”. Сивата икономика и беззаконието, смятат десните, които не пропускат да добавят: „И всички бивши и настоящи ченгета, които продължават да управляват държавата”.

Обяснението на енигмата „български милионери” вероятно е някъде по средата. Естествено, че свободното предприемачество в стопанството създава богатство, но то едва ли може да бъде единствено спекулативно, защото е известно, че страната не разполага нито със ценни суровини, нито с модерна промишленост. Селското стопанство е далеч от възможностите си, а огромният дефицит в платежния баланс говори за непомерен за нуждите на страната внос от чужбина. От друга страна колосалните частни капиталовложения в строителството и купуването на земя подсказват за размера на сумите, които се въртят в т.нар.”сива икономика” и които търсят тунелит за излизането им на светло. Неслучайно любимите сфери на чисто спекулативния и кух капитал не са в производството, а в обслужването, като туризма, например. За твърде интересен източник на лесни пари са смятани очакваните близо 5 милиарда евро от фондовете на ЕС, които вече започват да се превръщат в златна мина за комбинаторите и по-ловките шарлатани. Всичко това, поставено в контекста на недосегаемата все още организирана престъпност и тежка, повсеместна корупция в цялата пирамида на властта, обяснява защо за едни няма нищо, а други парадират открито и парвенюшки с бързо натрупаното богатство.

Всичко това би могло да придобие нормален европейски вид ако държавата и гражданското общество в България са на своето място. Засега, обаче, те липсват. Като че просто ги няма.