Социалните домове за деца в Германия

В много от случаите младежките служби се колебаят да отнемат деца от родителите им, защото имиджът на социалните домове не е достатъчно добър. От друга страна, противно на клишетата, които съществуват, обучението и условията, които предлагат тези домове съдържат и някои шансове, както показва случая с Марко:

Лоши стартови условия

Той е второто от общо седем деца, родени от трима различни бащи. Майката нощем чисти офиси, а денем спи. Децата на практика растат без всякакъв надзор. Когато навлиза в пубертета, Марко започва да проявява агресивност и насилие. Прави първи опити да ползва наркотици. На 17 годишна възраст той е изпратен в социален дом, където живее заедно с ощо стотина деца и младежи в покрайнините на Кьолн. Стаите там са с по едно или две легла, с поглед към озеленен вътрешен двор, стените - приветливо боядисани. Марко казва:

"Това е моята стая и моето легло. Имам свой телевизор, дивиди-плейър и музикална уредба, която съм си купил сам. Тук ми позволяват сам да решавам как да оформя стените на стаята. Ако искам, мога да ги боядисам, мога да си окача плакати и снимки. Мога също така да си набавя на старо телевизор или друга техника, каквато желая."

Подготовка за "истинския живот"

През лятото на 2007 г. Марко живее в така наречена "тренировъчна квартира". Там е изпратен да се научи на неща, които го очакват и в истинския живот извън социалната институция - чистене и подреждане, изхвърляне на боклука, пране и готвене. Най-голямата промяна в неговия живот обаче е тази, че успява да си намери работа в металопреработващата индустрия - главно благодарение на любезния, но настойчив натиск на педагожката, която му помага да състави мотивационното писмо и да се подготви за разговора с бъдещия му работодател.

Както самият Марко казва, наличието на фиксирани правила и структури в социалния дом са му помогнали да вземе своя живот в ръце, да стане по-мотивиран и по-отговорен. Сега Марко се подготвя да напусне социалната институция за младежи и вече си търси квартира по обявите във вестниците. За бъдещето си той е оптимистично настроен.

Близо 70% от децата и младежите в Кьолнския социален дом най-късно на 19 години успяват да поемат свой самостоятелен път в живота. Повечето от тях напускат дома с диплома за завършено училище, с място за чиракуване или работа и със собствена квартира. Това е доста добра квота за деца, чийто стартови шансове са били изключително лоши.