София и дилемата "ОСТ-ВЕСТ"

Българските медии не пропуснаха да отбележат акцента, който новият министър-председател на страната постави върху приемането на официалното поздравление на американския президент Барак Обама, връчено му лично от досегашната посланичка на САЩ в София и бъдеща помощничка на американския държавен секретар Хилари Клинтън. Пред камерите на почти всички местни телевизии и множество репортери, премиерът Бойко Борисов превърна един протоколен по същество акт в медийно събитие от първа величина, нещо, което не се случи с полученото по същото време поздравление на руския премиер Путин, регистрирано бегло в информационните емисии.

Първи акценти във външната политика

Зад тази символика вече прозират и конкретни изявления. В първата си декларация пред парламента новият премиер потвърди ангажиментите на страната към членството й в НАТО и неколкократно декларира решимостта на бъдещото правителство да гарантира и осигури „Европейското развитие на България” – цел, която се съдържа и в абревиатурата на новата управляваща партия ГЕРБ. Изявления в този дух направи и новата министърка на външните работи Румяна Желева, чиито конкретни идеи в областта на голямата политика обаче тепърва предстои да бъдат официално изяснени.

Онова, което Вашингтон и Брюксел очакваха да чуят като уверения в неизменния европейски и евроатлантически курс на страната не само беше потвърдено, но и пречупено през нейните специфични проблеми в момента. Или както обеща премиерът Борисов пред парламента, неговото правителство "ще възстанови отношенията си с останалата част на ЕС като засили борбата срещу корупцията."

Повече "Вест", отколкото "ОСТ"?

Доста по-сложен се очертава, обаче, руският вектор на българската външна политика. Преживели истински разцвет при управлението на тристранната коалиция, наторявани с поемането на тежки и спорни ангажименти в сферата на енергетиката, отношенията между София и Москва при управлението на ГЕРБ в момента преминават през своеобразна финансова ревизия. Замразяването на крупните енергийни сделки и преговори като строежа на АЕЦ ”Белене”, газопровода „Южен поток” и петролопровода „Бургас-Александруполис” до изясняване на тяхната целесъобразност вече предизвика залпове на държавните руски медийни „Катюши”, които започнаха да обсипват София с упреци и завоалирани, засега, заплахи по повод основателните съмнения на новото правителство.

„България подписа споразумението за „Набуко” и фактически погреба „Южен поток”, „Борисов ще играе с Путин на „газова жмичка срещу добри пари”, „Вчера станаха министри и вече ни отписаха” – това са само някои акценти в надигащият се медиен натиск от страна на Москва, който със сигурност ще прерасне в политически и икономически, ако кабинетът Борисов реши да поеме по-твърда и прагматична линия в двустранните отношения.

Дилемата остава

Сред първите държавници, поздравили новия български премиер, беше и германската канцлерка Ангела Меркел. Тя го направи преди две седмици лично в Мюнхен, стори го и през тази седмица официално с думите: „Германия ще ви подкрепя като партньор. Очаквам с радост съвместната работа с вас и по-нататъшното разширяване на тясното и успешно партньорство между нашите две страни в ЕС и НАТО”.

Сравнението в подходите е очевидно и едва ли се нуждае от коментар. По-скоро са нужни точни изводи и отстояване на позиции пред вечната българска дилема „Ост-Вест” или „Изток-Запад”.