Сорос и Ходорковски

През 80-те години беше много актуален следният виц. Руснак и американец спорят, в коя страна има повече политическа свобода. Американецът казва, че може да се изстъпи пред Белия дом и с всичка сила да извика, че президентът Рейгън е глупак - и никой нямало да му направи нищо. Руснакът отвръща, че същото е и в Москва. Той също можел да застане посред Червения площад и да вика колко си иска, че президентът Рейгън е идиот.

Днес, близо 20 години по-късно, нещата изглежда не са се променили особено - поне що се отнася до Русия. Един руски милиардер си позволява да критикува президента Путин и дава няколко милиона на опозиционните сили. Путин се почувства така засегнат, че вкара Ходорковски в затвора, секвестира част от имуществото му или поне си осигури контрола върху милиардите на последния.

Целият свят става свидетел колко крехки са основите, на които се крепи властта на Путин. Иначе как може да се обясни пресилената му реакция? При това Ходорковски действаше много предпазливо, без да заявява шумно желанието си да инициира политическа алтернатива на сегашния държавен глава.

Съвсем по друг начин процедира американският милиардер Джордж Сорос, който шумно заявява за какво се бори. В интервю за вестник "Вашингтон пост" той казва, че президентът Буш бил заплаха за света и затова не трябвало да се допуска преизбирането му. Сорос дари пет милиарда долара за кампания срещу Буш; още преди няколко месеца той инвестира два пъти по-голяма сума за същата цел. Отстраняването на Буш от голямата политика било главната цел на живота му - провъзгласява Сорос. Показателна е реакцията, по-точно липсата на реакция от страна на Белия дом. Позицията на Джордж Буш е ясна: милиардерът Сорос може да си харчи парите както пожелае!

На изборите както в Русия, така и в Америка парите, при това много пари, играят основна роля. Някои казват, че в САЩ най-важното за един президентски кандидат е да види колко милиона е успял да събере, за да може да прецени реалистично шансовете си. Впрочем президентът Буш явно не се чувства застрашен от върлата закана на Сорос. Във всеки случай за разлика от господаря на Кремъл, на никой американски президент не би му хрумнало да хвърли своя най-ожесточен критик в затвора.

Америка - при всичките й недостатъци - е една истински демократична страна. Същото, за съжаление, все още не може да се каже за Русия. Критиката по адрес на властимащите, оправдана или не, е съществен елемент на демократичната система. Някои хора в Москва явно все още не са осъзнали това. Затова, също като вица в началото, те предпочитат да критикуват САЩ.