Случаят е извънредно необикновен - Ален Жупе обжалва.

Коментар от Жерар Фусие, Дойче Веле При този случай всичко е необикновено. Необикновено строгае условната присъда, наложена миналата седмица на председа-теля на нео-голистката партия Ален Жупе - 18 месеца затвор и 10 години лишаване от пасивно избирателно право. Всичко то- ва по силата на антикорупционен закон, наложен от Жупе в качеството му на премиер в 1995 год.
Необиктовени са също така закъснелите изявления на председателката на съдебния състав, която изведнъж заговори за оказ- ван по време на процеса политически натиск, за подслушвани телефонни разговори, получени заплашителни писма и взломни нахлувания в офисите на магистратите. Последва и необикнове- на реакция от страна на президента на Франция Жак Ширак, съгласно когото върховните френски магистрати до края на месеца ще трябва да представят резултатите от административна про-верка. Правосъдието стана твърде политизирано за политицитеи сега самите политици се провъзгласяват за юристи. Борбата също протича необикновено: правосъдието обвинява Жупе в измама на суверенния народ, приятелите на Жупе говорят за фа- рисейска и цинична просъда.
Необикновени са също оповестените оставки на осъдения:
Ален Жупе, който обжалва присъдата, залага на фактора време.Някога щял да сдаде председателството над партията на Ширак, но иска да запази мандата си като депутат от Националната асамблея в Париж, а и остава кмет на град Бордо до окончателната съдебна присъда, която се очаква след около година. Точно толкова необикновени са и относително сдържаните реакции наопозицията отляво на отдавна вече известните обвинения в корупция. Не един и двама социалисти в миналото също трябвашеда си плащат за скандални нередности, но никога не и с толкова сурова присъда, както Жупе. Да се очаква от левицата съчувствие, сигурно би било прекалено, но и злорадството е със сигурност неуместно.
Причините за тази извънредно необикновена история са ясни: не Ален Жупе е същинския обект на юридическата критика, а по-скоро определени практики на голисткия апарат на властта по времето, когато Ширак е всемогъщият кмет на Париж, а Жупе -неговият най-важен сътрудник и довереник. Да, именно Жак Ширак е обектът, макар и неназован поименно. Неприкоснове-ността на президента на Френската република бе наскоро окон- чателно дефинирана - с други думи, докяато Ширак е в Елисейския дворец, правосъдието ще е безсилно. С осъждането на Жупе обаче съдиите искаха да създадат прецедент, сигнализирайки по този начин, че и обикновеният гражданин Ширак след края на мандату му през 2007 год., може да очаква подобна присъда. Освен ако не му се удаде още веднъж, въпреки напредналата възраст, да осигури преизбирането си за още един мандат. Ако Жупе се беше предал и оповестил оставки от всички заемани длъжности, правосъдието щеше да държи на мушка самоШирак. Жупе не изостави "своя" президент на произвола на съдбата. А какво ще стане 2007 год.? Ширак знае: политолозите твърде често ги бъркат с астролозите.