След убийството на бившия ливански премиер
14 февруари 2005кой може да стои зад убийството на Рафик ал Харири. Пръстът сочи към Дамаск или поне към онези кръгове в Ливан, които са верни на съседна Сирия и които позволяват на сирийските управници да увековечават присъствието си в Ливан.
Това са същите онези сили, които миналата есен помогнаха на сирийския режим да промени ливанската конституция, за да стане възможен още един мандат за президента Емил Лахуд. Министър-председателят Харири още от самото начало се противопоставяше на този ход и отстъпи едва след седмици, но после изненадващо подаде оставката си. Той бе последван и от други политици - което бе добре дошло за Сирия. Само че напоследък се засилиха признаците, че Харири планира завръщането си при следващите избори.
Подобно развитие би създало главоболия както на просирийските групи в Ливан, така и на самите сирийци, които държат в страната 25 хиляди войници. Дамаск ги нарича "мироопазващи войски", но в очите на все повече ливанци те са просто окупационни сили без никакво международно или правово покритие.
По време на президентските избори през есента намесата на Дамаск в Ливан бе остро заклеймена от ООН и особено от Франция. Това показа, че Харири може да разчита на международна подкрепа и че по този начин може да се превърне в централната фигура на сериозна опозиция против сирийското присъствие в Ливан.
По този начин милиардерът Харири щеше да се издигне в една нова сфера на ливанската политика. В миналото той се ограничаваше до това да използува милиардите си, натрупани от строежи в Саудитска Арабия, за възстановяването на родния си град Сайда, а после и столицата Бейрут. Критиците му го обвиняваха, че гледа на възстановителните работи в Бейрут като на частен бизнес и че по този начин умножава не само капиталите, но и властта си; например медиите, където на моменти Харири контролираше най-важните телевизионни- и радиостанции.
Същевременно обаче на всички бе ясно, че Харири прави много за страната си, която все още лекува раните си от 15-годишната гражданска война и тегне под бремето на многомилиардни дългове. Също и Харири, който пет пъти в продължение на дванайсет години беше министър-председател, не можа да отстрани това бреме. Но все пак много ливанци свързваха именно с него решението на своите проблеми.