След пожара в Лудвигсхафен

Травматичните изживявания от опустошителните пожари, предизвикани от неонацисти в Солинген, Мьолн, Росток и Хойерсверда през 90-те години са част от масовата памет и влияят над възприятието на сегашните факти.

Криза на доверието

Катастрофата в Лудвигсхафен разклати доверието на мнозина живеещи в Германия мигранти и главно доверието на хората от турски произход. Яростта и ужасът от смъртта на девет души повишава готовността за насилствени реакции. Фактът, че на местните сили на реда, които работят на мястото на произшествието, се налага да бъде давана лична охрана, показва до какво невероятно ниво са нажежени емоциите.

С оглед на това беше важно и правилно, че турската страна изпрати свои експерти в Лудвигсхафен. По този начин се противодейства на евентуалните обвинения, че германските следствени органи не работят обективно. Ако следователите стигнат до извода,че не е ставало дума за атентат, а за технически дефект, много от турците положително биха изпитвали съмнения, че някои от фактите са били прикрити. Наличието на турски следватели ще се отрази успокоително върху съзнанието на живеещите тук турци и ще приглуши яростните им емоции.

Разум и грешки

Радостно е, че е официалните представители на Турция и Германия и особено онези, които са натоварени с проблемите по интеграцията, проявиха здрав разум в досегашните си действия. Щеше да е по-добре, ако федералната канцлерка Меркел се беше показала лично на мястото на произшествието в Лудвигсхафен, там където отиде и Ердоган. При атентата в Солинген през 1993 година, когато загинаха пет души, тогавашният федерален канцлер Хелмут Кол направи грешката да не посети лично мястото на нещастието, задоволявайки се само с изявлението, че в Германия няма омраза срещу чужденците. Тук Меркел направи същата грешка, както и нейният политически учител Коол и пропусна възможността да демонстрира, че е канцлерка на всички германски граждани, включително и на онези, които са с миграционен произход.

коментар на Баха Гюнгьор