Скандалът с боклука и гражданската отговорност

За втори път в последните 6 месеца столицата потъна в смрад и опасност от зараза. Всеизвестна е причината – неспособността на досегашния градоначалник и на неговия екип в продължение на 10 години да намерят изход от ситуация, която не е неочаквана, не е извънредна, не е непозната за големите градове и не е от вчера: изграждане на фабрика за отпадъци, отговаряща на екологичните норми на съвремието. Гледката днес е по-грозна от гледката по време на предишната криза – тогава беше зима, сега е разгара на лятото. Високите температури, препълните контейнери с разлагащи се отпадъци и много повечето пешеходци, които крачат в този сезон по улиците, предоставят на туристите невероятни кадри, с които те напускат нашата страна, за да ги показват на приятели и съседи и да илюстрират своите разкази за България - страна - кандидатка за пълноправно членство в Европейския съюз…

Под тези кадри няма нужда от думи. Единственото, което вероятно трябва да се уточни е годината – 2005-та (!) и мястото: не, това не е Африка, нито Индия… Това е Европа, снимката е направена в източната част на континента, в столицата на България - една държава, която твърди, че е люлка на европейската цивилизация… Ако продължим по-нататък с клишетата, които обикновено поставяме пред рекламните туристически постери, става още по-забавно – представете си контейнерите с боклуците и надпис: «България - родина на Орфей»! Или «България – гостоприемната перла на Балканите…»

Тази външна гледна точка не може да не ни интересува. По-драматичното обаче, което и този път се случва у нас, е как реагира гражданското общество в подобни ситуации.

Сагата с боклука в София е една от особено патетичните илюстрации на класическата формула за управление на кризи: РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ. И ако по времето на Луи ХIV или по-сетнешните световни владетели това е било лесно изпълнимо, поради простия факт, че са отсъствали технически възможности за комуникация и координация между засегнатите части на населението, то днес хипотезата за успех на подобен подход издава поредица дефекти във формирането на личността и на първо място ниска степен на гражданско съзнание.

Вместо да проявят солидарност с жителите на Суходол, които са принудени да дишат отпадъците на милионния град години наред, и които осем пъти са лъгани от управниците на София, мнозина столичани се обърнаха срещу населението на досегашното сметище.

Логиката на тяхното недоволство не надхвърля оградата на личния им двор – ние не искаме нашите деца да се движат покрай преливащите от контейнера боклуци – говорят развълнувани софийски майки. И не се интересуват от това какво дишат и къде играят децата на Суходол.

Съзнанието за солидарност, както и за обединение около обща кауза сякаш изобщо отсъства.

За това говорят множеството обаждания в централните медии на граждани изразяващи своето възмущение от неподчинението на суходолци, които отказват да пуснат контейнерите до сметището.

Ако в България имаше друга нагласа и друг рефлекс към колективните норми на социума, би трябвало именно софиянци да застанат пред сметището на Суходол и да настояват за справедливо разрешаване на този проблем. Защото кметът, който докара столицата до тук бе избран с гласовете на столичани. Всъщност…ако в България имаше друга нагласа и друг рефлекс към колективните норми на социума… този човек никога не би спечелил втори мандат. Този човек не би бил оставен като депутат без към него да бъде предявена наказателна отговорност.