Системата "Путин"

Президентът Владимир Путин, който от 2000-ната година управлява от Кремъл, има много лица – той е човек, зад чиято фасада на любезност и дружелюбност се крият сила, и може би дори жестокост. Той е джудист – много добре трениран и със светкавични реакции, той е цар, който цени пищния интериор и бляскавите изяви, той е патриот, който се придържа към старите великоруски идеи, лидер, който управлява с твърда ръка, реформатор, който обеща да изведе Русия от хаоса и да установи демократични отношения. Мнозина казват за него, че напомня двуликия янус, че е човек с много лица. Писателят Виктор Ерофеев дава следната формулировка:

За един писател Путин е много интересна фигура. Тъй като всъщност той не съществува – понеже човек, преминал през школата на КГБ, естествено изчезва като такъв и се превръща в работеща машина. Този сюжет ни е много добре познат от американските филми: човекът се разпада на атоми и възприема друга същност. Затова и всичко, което президентът казва, всичко, което прави фактически има твърде малко общо с една човешка личност.

Ерофеев и останалите участници в симпозиума в Берлин направиха баланс на петгодишното управление на Путин – в който тонът бе от критичен до мрачен. Основните разисквани теми – опазването на човешките права, въпроси, свързани със свободата на печата и гражданските права. Общото мнение на участниците бе, че от носител на надеждата Путин се е превърнал в човек, който не може да се справи с решаващите проблеми на своята страна. Разминаването между претенциите и действителността вече е повече от очевидно. Противно на своите заявления Путин ни най-малко не е допринесъл нито за укрепването на демокрацията, нито за развитието на диалога в гражданското общество – точно обратното. Президентът концентрира цялата власт в Кремъл, заобиколи се с бивши кадри на тайните служби и изгради централизирана структура: така наречената вертикала на властта. С което – по думите на московската политоложка Лилия Шевцова – е паднал в собствената си клопка:

Путин е жертва, роб на системата, създадена от самия него. Той отслабва. Той зависи все повече от режима, установен от него. Естествено – той концентрира в Кремъл неограничена власт и формира една много влиятелна група наоколо си: така наречените силовики, представителите на тайните служби, от полицията и от армията. Тези хора в Кремъл мислят само за едно: как да останат там завинаги. Основната задача на тази власт е запазването на статуквото, оцеляването на всяка цена.

Заключенията, направени на берлинския симпозиум, гласят, че системата на вертикалната власт е отказала вече на всички нива. Но най-вече по отношение на най-взривоопасния в буквален смисъл проблем – конфликтът в Чечения. Втората война в отцепническата кавказка република доведе след 1999-та година до серия бомбени нападения срещу руски домове, непосредствено след като Владимир Путин бе назначен най-напред за министър-председател от президента Борис Елцин. Сега – както отбеляза германският учен Уве Халбах – точно Северен Кавказ най-добре показва до каква степен е пропаднала илюзията за вертикалата на властта. Въпреки присъствието на десетки хиляди руски войници в страната никаква сигурност не съществува, тя е зона на тотално политическо безсилие.