Синята карта на ЕС - политическа символика?

Синята мигрантска карта на ЕС има хубаво наименование, но дали ползата от нея ще бъде голяма, е трудно да се прецени. Ясно е във всеки случай, че Синята карта няма да е Зелена карта, т.е. не е входен билет по американския модел. Зелената карта осигурява неограничения достъп до всички американски щати. Европейската карта ще допуска само временно пребиваване за две или може би три години, правото на свободно придвижване из страните от ЕС остава ограничено. Търсещите работа ще трябва да доказват наличието на работно място с относително висока заплата, добре дошли ще са само високо квалифицираните. Няма да има квоти, всяка държава-членка сама ще решава, кого да приеме и кого - не.

Типичен европейски компромис

но не и големият удар за Европа, чрез който тутакси да се решат персоналните проблеми в информатиката или дефицита на лекари. Все пак обаче Синята карта е някакво начало. Всеки опит за общо решение е за предпочитане пред досегашния европейски разнобой на 27-те.

При все това ще бъде трудно чрез Синята карта потокът от високо-квалифицирани мигранти от Индия, Русия или Китай да бъде пренасочен от САЩ към Европа. Официалният един език в САЩ и условията за живот там като цяло е трудно да бъдат конкурирани. Няма място за илюзии.

От една страна ЕС иска да облекчи легалната миграция посредством Синята карта, а от друга страна възнамерява да действа по-сурово срещу нелегалната миграция. Парламентът на ЕС се изказа за по-строги наказания на работодатели, които назначават хора без легални документи. Вероятно отделните държави, които искат това, без туй ще въведат общи облекчения за високвалифицираните имигранти. Германия има намерението още 2009 година да облекчи правилата за правото на трайно пребиваване.

В същото време особено скептичният германски вътрешен министър Волфганг Шойбле говори за "политическа символика" - с изготвянето на Сините карти германските имиграционни власти в никакъв случай не бивало да смятат, че им се отнемат досегашните права. Така в ЕС мислят не само германските политици.

България и Чехия имат право

като настояват, първо да бъдат вдигнати ограниченията за мигриране на новите държави-членки, преди да бъде дадено предимство на кандидати от други континенти.

Следователно остава съмнително, дали облекчената имиграция във времето на заплаха от тежка рецесия ще се превърне в хит на европейската предизборна борба. Парламентаристите, които искат да се сдобият с мандати в началото на месец юни, вероятно ще трябва да отчетат загрижеността на електората за собствените работни места. Обяснимо е опасението, че легалната имиграция при това положение няма да бъде сред популярните теми.