Сигурността на Балканите – конференция в София

Отправната точка на разискванията тази сутрин бе формулирана по следния начин във встъпителното изказване на председателя на партия Демократи за силна България Иван Костов: «Провалът на етническите модели на Балканите».

Всъщност Костов декомпозира по следния начин заглавието на своето изказване: «Модели на нормативни решения и практики спрямо и на националните малцинства в страните, кандидатстващи за членство в Европейския съюз».

Този контекст бе обяснен както с потребността от регионално фокусиране на темата, така и от гледна точка на по-ясния сигнал за аудиторията, която разпознава митологемата «Български етнически модел», но не я чете през исторически натрупаното досие за решаване на проблемите с малцинствените общности.

Сърцевината на проблема, според Иван Костов, е в напрежението, което съществува между две различни концепции – тази за защитата на колективните права и на индивидуалните права на личността независимо от нейната културна принадлежност. Защитата на колективните права е остарял исторически подход, който в нито една от Балканските държави не е довел до успешни решения и винаги е ставал за сметка на дисперсни малцинствени групи – неприпознати от държавата, каза Костов. И заяви: «Днес решенията трябва да се търсят в преформулиране на понятията от гледна точка на националната сигурност на държавата и предвид новата заплаха за цивилизацията – тероризма.»

За онези, които следят темата, акцентите, поставени от Костов не са изненада. Напротив: той развива (и не от вчера) две паралелни и взаимно-свързани линии : първата бе структурирана в едно негово изявление още през март 1999 година. То бе озаглавено «БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА». Произнесено часове преди началото на въздушните нападения на НАТО над Съюзна Република Югославия, посланието на тогавашния министър-председател смущаваше както с патриотарската си патетика, така и с неясния си адресат. То беше наситено със словосъчетания като «български национални ценности», «българска национална идентичност», « български национален възглед»… Втората линия може да бъде резюмирана в известната фраза на Костов, пак в качеството му на премиер на страната, че «българският етнически модел е проклятие за България»…

Продължението на тези две внушения намери израз неотдавна в два текста, които атакуваха т. нар. Български етнически модел с вътрешнополитически и с външнополитически аргументи. Днес онова, което се крие зад оспорваното словосъчетание «етнически модел», а именно ролята на Движението за права и свободи за мирния преход в България, е подложена на анализ през призмата на сложните етнически напрежения на Балканите. Този ракурс не е случаен: онова, с което България спечели най-много симпатии и външнополитически кредит през всичките години след началото на прехода, бе факта, че независимо от Балканската си принадлежност, независимо от непосредствената си близост до кризата в Косово, т.е. независимо от ГЕОГРАФИЯТА, и въпреки наличието на значимо мюсюлманско малцинство, в страната не бе пролята кръв, не бяха разравяни колективни гробове и не бяха забелязани сепаратистки настроения.

Чия е заслугата за мирния преход? Кой извлича политически дивиденти от това? И доколко една партия, създадена на етническа основа е в синхрон с европейските перспективи за страната – са осите, около които Иван Костов гради своя ретроспективен анализ.

Неговото твърдение, изнесено като теза в заглавието на изказването му тази сутрин, а именно, че етническите модели на Балканите са се провалили, чертае посоката, в която Демократи за силна България ще градят по-нататъшните си политически платформи и стратегии.

Разискванията около Кръглата маса, която бе открита от Ралф Якш, ръководител на фондация «Конрад Аденауер» в София, продължават до утрер 5.10.