Сибиу е една "малка Европа"

Херманщад ще представя не само себе си, но и цяла Румъния в новия ЕС, в който вече членуват 27 държави. Многообразната културна програма представя разбира се и самия град, обществото му, съвместния живот на румънци, германци, унгарци и роми. Това, бих казал, е една малка Европа.

Животът в Херманщад, в тази малка Европа, както я нарекохте Вие, се е отличавал векове наред с толерантност между различните етноси. Може ли да се каже, че в това отношение Херманщад или Сибиу е представителен и за цяла Румъния?

Херманщад е представителен за Румъния, защото тук, както и в цялата страна има респект към многообразната етническа структура на обществото. Румънското мнозинство винаги е съжителствало с множество малцинства, които живеят и в нашия град. Това е голямо многообразие на култури, но и религии. Ето защо в рамките на тази година, когато Херманщад е европейска културна столица, тук ще се състои третия екуменичен събор в Европа. Това се случва за първи път в една предимно източноправославна страна. Мисля, че този факт е съвсем ясен сигнал за развитието на румънското общество и съвместното съществуване на етническите общности.

Все пак не бива да си затваряме очите за това, че Херманщад е витрината на Румъния. Тук всичко ще бъде лъснато, защото чрез културната столица Румъния иска да се представи пред ЕС в най-добрата си светлина. Само че Румъния и България са най-бедните страни в ЕС. Мислите ли, че и те ще бъдат застигнати от евроскептицизъм, от политически и социални проблеми, както стана в някои от източноевропейските страни, влезли в ЕС през 2004-та година?

Мисля, че по принцип Румъния не може да прави изключение. Аз обаче не знам да има страна, чието положение да се е влошило след приемането й в ЕС. Не става дума само за десетте, приети през 2004-та година. Нека се върнем по-назад в историята, да си спомним за Ирландия, Португалия, Испания или пък Гърция. Мисля, че в дългосрочен план ситуацията на новоприетите страни става все по-добра. Дори съм убеден в това, че в сравнение със споменатите примери, румънското общество е по-добре подготвено за онова, което го очаква. То има примерите от предишни разширявания, а и преговорите за членство допринесоха за много интензивен контакт с Европейската комисия и останалите институции. Румънците работиха здраво и дадоха най-доброто от себе си, за да изпълнят поне минималните изисквания за членство. Румъния днес е стабилна демокрация. И тук, както другаде, биха могли да се появят популистки тенденции, разпространяващи евроскептицизъм. Искам обаче да припомня един много показателен факт: ние в румънския парламент гласувахме единодушно за европейската конституция. Това според мен е много силен политически сигнал за всички в ЕС.