Седмичникът “Ди Цайт” за случая Мурат Курназ

“Аз съм на 24 години и съм изгубил всичко. Искам отново да се оженя, отново да имам семейство – каза тази седмица Курназ в едно популярно токшоу по телевизията. – Аз съм роден в Германия и не се различавам от другите германци.”

Това не е съвсем вярно. Курназ е прекарал пет години в една клетка в американския затворнически лагер Гуантанамо. Днес се знае, че е бил невинен. Той е един спокоен обвинител и разказва съвсем неемоционално за годините, прекарани в затвора. Не само разказът му за изтезанията с изолация, жега и студ разбуни германската общественост, но и бламажът на бившето червено-зелено правителство на канцлера Шрьодер. Оказа се, че американците предложили на Берлин да освободят Курназ още преди четири години. Но тайните служби, включително тогавашният правителствен координатор на тайните служби и сегашен външен министър Щайнмайер, отхвърлили предложението, защото не искали “мъченици” в Германия.

Курназ отправя тежки обвинения за изтезания – не само срещу САЩ, но и срещу двама германски войници от специалните сили, които му блъскали главата в пода. Това станало в Кандахар, Афганистан, където бил затворен в клетка. В студ и жега той бил държан като животно на открито. Периодически го биели и го лишавали от сън. “Смятах, че няма да преживея всичко това” – казва Курназ. Веднъж го измъчвали с електрошокове, друг път го провесили на завързаните му ръце. Искали да признае, че се е срещал с Мохамед Ата и Осама бин Ладен.

За вярване ли е всичко това? Курназ казва, че в цензурираните писма до майка си избягвал да споменава изтезанията. “Когато го направих, ме пребиха от бой” – казва той. Американците твърдят, че не малтретират затворниците си, но е достатъчен един поглед в специалния наръчник, оторизиран от министъра на отбраната Ръмсфелд през декември миналата година, за да се убеди човек в противното.

Принудителното хранене на затворници, обявили гладна стачка, продължава да се практикува. Някои затворници, поне в Ирак, наистина са били провесвани на ръцете си, както обяснява Курназ. Той казва също, че главата му постоянно била завирана в кофа с вода. Бившият шеф на ЦРУ Портър Гос открито призна прилагането на този метод. И още нещо подкрепя думите на германеца Курназ: в присъда по неговия случай, американски съд констатира, че затворници в Гуантанамо били “озвучавани” така жестоко с музика и мъчени със студ, че си скубели косите.

А какво да кажем за провала на германската политика? За разпитите от германски представители? Това също не е слух, а отдавна известен факт. В поверителните отчети на германското правителство до специалната парламентарна комисия на Бундестага са фиксирани не само посещенията на хора на тайните служби в Гуантанамо, но и отхвърленото от Берлин предложение на Вашингтон за освобождаването на Курназ. И всичко това докато официално червено-зелените, на първо място Йошка Фишер, се правеха на угрижени за съдбата на Курназ.

Какво ще става оттук нататък? Мурат Курназ се опитва да осъди американското правителство. Шансовете му са лоши, но все пак по-добри отколкото при другите затворници, които по закон нямат достъп до редовен съд. Все пак Курназ се води официално за невинен още от 2002. Що се отнася до германските политици, от тях не може да се очаква да се разбързат по случая Курназ.