Свободни ли са медиите в Русия?

Според световния индекс за свобода на медиите, публикуван от “Репортери без граници” Русия се нарежда на 138-мо място – доста зад страни като Монголия, Молдова, Румъния и Турция. През последните години Кремъл положи доста усилия да постави под кнотрола си най-важните електронни медии, включително телевизионните канали, които имат обхват в цялата страна. Разследващата журналистика в Русия почти се загуби, автоцензурата и послушанието постепенно си пробиват път. Онзи, който се опитва да плува срещу течението, често се оказва санкциониран. Подобно нещо е изпитала и Олга Романова – критична телевизионна журналистка, която гостува на фондация Хайнрих-Бьол в Берлин. Тя поснява, какви са били причините за уволнението и през ноември миналата година и защо нейни материали повече не намират място в ефир.

Романова:

“Ставаше дума за много важни теми, като например изборите в Казахстан, ставаше дума за сина на министъра на отбраната Иванов, който сгази с автомобила си възрастна жена и за съдебния процес по този повод, който беше преустановен по неясни причини. Ставаше дума също за забавни случки като например за творчеството на известния Церетели, който за сметка на парите на данъкоплатците построи кристален храм на Червения площад.”

Сабине Адлер беше кореспондентка в Русия на редица германски радиостанции. Тя също има богат опит по отношение на руските медии. Тя казва:

Адлер:

“През последните четири-пет години ние по принцип преживяхме как телевизията беше неутрализирана. Гледа ли човек новините ще установи, че без значение, кой канал е включил, съобщенията са все едни и същи, и даже се читат в един и същ ред. Ако искаш някакви по-обективни информации, трябва неминуеми да се запознаеш с така наречения свободен печат. Това са обикновенно не повече от един или два вестника в даден град или дадена област, всички останали пет или десет издания – на практика са под контрол. Това означава, че са или на пряко подчинение на губернатора на областта или заявисят финансово от местните големи предприятия, които пък на свой ред са зависими от губернатора.”

Сабине Адлe, казва също, че в Русия настъпва значителна деполитизация, включително и под влияние на медиите. Телевизионните програми са изпълнени с всякакви развлекателни шоу- програми, сериали и викторини. Според германската журналистка това е целенасочена политика на деполитизация, което в случая е равнозначно и на анти-демократизация.

Руската журналистка Романова допълва тази картина, като казва, че ако човек се ограничи да гледа и слуша само руските медии, може да остане с представата, че страната отвсякъде е заградена от врагове - външни и вътрешни, които само гледат как да я разрушат. Сред тези врагове открито се споменават и западни радиостанции, които могат да се слушат в Русия като например Радио либърти, Дойче Веле, Гласът на Америка. В привилегировано положение е единствено руската програма на БиБиСи, от където публично обявиха, че не желаят никого да дразнят и че до сега никога не са правили подобно нещо.