1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Свободата на печата по света

3 май 2007

Къде свършва сигурността и откъде започва цензурата в медиите и доколко свободата на печата е застрашена и в западните демокрации ? В нашата седмична рубрика "Интервю на седмицата" ви предлагаме интервю с Михаел Редиске – говорител на организацията “репортери без граници”.

https://p.dw.com/p/AuVe

В момента Ирак е страната, в която журналистите са най-силно застрашени. Така ли е ?

“Имате пълно право. Близо една трета от убитите от 2000 –та година насам журналисти, са загинали в Ирак. Това са общо 119 души. Невероятно число, като се има предвид, че то е по-голямо от броя на убитите в цял свят журналисти в края на 90-те години.”

Като се абстрахираме от ситуацията в Ирак, на кое друго място, според “Репуротери без граници” има опасно развитие на нещата?

“Може да се каже, че в две трети от всички страни по света, в исзвестен смисъл има заплашителна или опасна ситуация. Свободата на печата е гарантирана само в около една трета от страните по света. Особено опасно е положението за журналистите, освен в Ирак, също и във Филипините, в колумбия, Мексико. Това са страни, където постоянно се стига до убийството на критични журналисти, особено когато пишат за наркокартели или за корупцията. Същото се отнася и до Русия, припомням за известния пример с убитата Анна Политковская – най-известната критична спрямо Кремъл журналистка в страната, която беше застреляна през ноември. Ежегодно там убиват по няколко жерналисти, чийто брой не е съвсем известен. По този начин непряко се влияе и на останалите, да не се осмеляват да се обръщат към обществеността по определени теми. А това може да се нарече цензура чрез убийство.”

Неко останем още в Русия. На проведените протестни демонстрации в Москва и Санкт Петербург, полицията биеше и журналисти, независимо, че те ясно бяха обозначени като представители на медиите. Какво означава това, според вас?

“Не само политическите и силовите групировки, но и правителствата вече осъзнават, че журналистите и печатът имат световно влияние и се опитват да упражняват над тях натиск. Те недвусмислено им казват, че който не пише и не излъчва материали в тяхна полза, ще бъде поставен под заплаха. Тази тенденция се усилва в цял свят. Нашата организация “Репортери без граници” неизменно апелираме и към онези страни, които са готови да защитават свободата на печата и медиите, да се ангажират в името на тази кауза и на всички международни събития, както и в двустранните си контакти със страни като Русия или Китай. В китай например се задържат десетки журналисти, най-вече онлайн-журналисти, които се опитват да се измъкнат от оковите на китайската цензура, възползвайки се от свободите на световната мрежа.”

Как оценявате ситуацията в Турция?

“В Турция развитието не е последователно, а винаги се правят спътки напред, после стъпки назад. Формално там са отменени някои наказателни състави срещу журналисти. Още дълго време обаче ще трябва да чакаме, докато наистина бъдат отменени съдебните процеси срещу журналисти – най-вече срещу онези, които изказват критични мнения по определени въпроси – например по кюрдския въпрос.”

Разбира, се на фона на всички обсъдени дотук страни, положението със свободата на печата в Германия и другите западни държави е несравнимо по-добро. И все пак появяват се и критики. Оправдани ли са те?

“Не е редно ,разбира се, да сравняваме положението у нас тъкмо с онези страни, където за журналистите има физическа заплаха. В Германия съществува много диференцирана и конституционно гарантирана система на свободата на печата.Има обаче и един проблем, който се наблюдава в много страни на Западна Европа и в ЕС – това защитата на източника на информация. Тъкмо във връзка с борбта срещу тероризма, много правителства се опитват да се доберат до данните на журналистите, до данни за телефонни разговори и информации. В последните години бяха направени множество обиски. В тази връзка ние настояваме за подобряване на цялостната законова защита за журналистическото съсловие”.