Светлини и сенки. Пазарът на недвижимите имоти в България.

Пазарите на недвижими имоти от Източна и Югоизточна Европа попадат все повече във фокуса на западните инвеститори – съобщава вестник “Зюддойче Цайтунг”. През миналата година в Източна Европа са били вложени около 7 милиарда евро в недвижими имоти – което е с 21% повече, отколкото през предходната година. Близо половината от средствата са отишли за строежа на офис- сгради, следвани от търговските обекти – предимно Шопинг-центрове, както и индустриални обекти, хотели или сгради със смесено предназначение. Като цяло капиталовите инвестиции в източноевропейски недвижимости е надминало очакванията на експертите. Зюддойче Цайтунг цитира Мартин Бинсфелд от Фери Рейтинг и Рисърч в Бад Хомбург, според когото от 1 януари 2007 г. насам България и Румъния привличат все повече интересът на чуждестранните инвеститори. С приемането на двете страни в общността били намалели рисковете за ивнеститорите, подорила се правната сигурност и прозрачността. Експертът заявява ,че двете страни имат чист годишен прираст от плюс пет процента, което в дългосрочен план обещавало по-големи шансове за печалби отколкото в Полша, Унгария и Чехия. В същото време анализатори на Джоунс Ланг Ла Сал предполагат, че ще е необходимо поне едно десетилетие, докато България и Румъния се изравнят с икономически по-развитите си съседи.

Вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг обръща внимание на строителния бум в българия и активността на чеждустранните, в това число и германски инвеститори. Авторът Йенс Фридеман напомня за старата слава на българите като “прусаците на Балканите” и в резюме описва как след тежката икономическа криза през 1996 г и сривът на банките и валутата, страната е поела строг курс на икономии, който сега и позволява да отправя поглед към въвеждането на еврото. Ниските данъци от само 10% привличат финансово силни чуждустранни инвеститори. Статията обръща внимание на бурното строителство като го обяснява с нуждата от наваксване в строежа на офис-сгради, търговски центрове, както и с пренаселването на София, довело до нуждата от нови жилища. В милионния град има едва 15 офис-сгради, които да отговарят за западните стандарти – пише авторът и добавя, че държавната администрация също страда от от недостиг на подходящи сгради. Наред с много добрите икономически показатели на страната – според статията съществуват и редица проблемни страни на развитието, свързани с инфраструктурата. Събирането и складирането на битовите отпадъци е цяло приключение, да не говорим за състоянието на пречиствателните инсталации и на пътищата. България би могла да бъде рай за кооперационните проекти под формата на частно-публично партньорство. Тя обаче не е, защото българите не съумяха да постигнат едно нещо, които при това, не струва нито цент: да модернизират правната си система. Тя има славата на катастрофално слаба – като се започне от даването на право за строеж и се премине през емлячния регистър, та до ниска платената полиция. Доста инвеститори познават тези проблеми твърде добре . Докато правосъдната система не догони западните стандарти и вратите за корупцията си остават широко разтворени, върху цялата страна ще пада твърде тъмна сянка.