САЩ и Сирия

На следващия ден президентът Джордж Буш се обърна директно към режима в Дамаск:

“Махнете войските и ченгетата си от Ливан, за да може най-сетне демокрацията там да получи шанс за развитие.”

Но американската критика не се свежда само до военното присъствие в Ливан. Вашингтон се оплаква и от инфилтрирането на ислямистки бойци от Сирия в Ирак, както подчерта говорителят на Белия дом Скот МакЛелън:

“Докато Ирак гради нови демократични институции и мирно общество, Сирия приютява силите на стария режим.”

Дамаск реагира на растящия натиск като миналата седмица в знак на добра воля предаде търсения от американците брат на Садам Хюсеин, Сабави Ибрахим ал Хасан. Кондолиза Райс обобщава по следния начин проблемите на САЩ с Дамаск:

“Сирийците трябва да проумеят, че са дестабилизиращ фактор в БИ и че са изолирани. Тук става дума не за политиката на други, а конкретно за политиката на Сирия.”

Под други се разбират явно арабските съседи на Сирия.

Правителството Буш извлече поуки от иракския конфликт, така че сега натискът се осъществява с колкото се може по-широка международна подкрепа. Най-вече бившата колониална владетелка на Ливан, Франция, подкрепя енергично американските искания за изтегляне на сирийските войски. От тази седмица Египет и Саудитска Арабия започнаха дискретни преговори с Дамаск по условията за изтеглянето – нещо, на което Асад по принцип е готов.

Американските наблюдатели смятат, че сирийските управници са готови да отстъпят под натиска дори само за да запазят властта си. Иначе – отбелязва Майкъл О Ханлън от Института Брукингс – Дамаск нямаше да гледа бездейно свалянето на просирийското правителство в Бейрут:

“Те явно не бяха в състояние да прибягнат до инструментите за принуда, с които разполагат, за да пресекат демонстрациите. Това само по себе си е много положително развитие, макар още да е рано да се каже как ще се развият нещата по-нататък.”