САЩ и Иран

Белият дом твърди, че иска да спре иранската атомна програма с всички дипломатически средства. Същевременно обаче нападките срещу техеранския режим стават все по-остри. Това предизвиква недоверие в Европа, в Русия и Китай. Руският външен министър Сергей Лавров се изрази съвсем ясно:

“Нека не се захващаме с нещо, което може да превърне пророчеството в действителност. Ние сме убедени, че не може да има военно решение на иранския проблем.”

Междувременно президентът Буш се опитва да установи пряка връзка между Иран и терористичните акции в съседен Ирак:

“Някои от експлозивите, използвани все по-често срещу нашите войски, съдържат части, произведени в Иран. Тези действия плюс подкрепата за тероризма и стремежът към ядрен потенциал изолират Техеран все повече. Америка ще продължи да действа за енергичното и сплотено противопоставяне на света против тази заплаха.”

Само че светът – напротив – действа все по-малко сплотено, казва американският ядрен анализатор Джозеф Сиринсоне, защото САЩ настоявали прекалено прибързано за санкции:

“Това разруши дипломатическото единство, постигнато през последните месеци. Някои от нашите съюзници, да не говорим за Москва и Пекин, сега се загрижени повече за поведението на САЩ, отколкото на иранците.”

Във Вашингтон междувременно се чува, че се планирали военни стъпки. Външното министерство увеличава щаба си от ирански експерти, а съветници на правителството настояват за твърди и бързи мерки срещу Техеран – включително с военни средства. Джозеф Сиринсоне смята, че нанасянето на ограничени въздушни удари е по принцип възможно, но то щяло да има фатални политически последствия:

“Всичко това ще увеличи нестабилността и несигурността. Възможно е в ислямския свят да възникнат вълнения. А в самия Иран със сигурност ще се стигне дотам, че недолюбваният теократичен режим изведнъж ще получи широката подкрепа на иранския народ.”