САЩ - Европа - ценности

На конференции, в допитвания и вестникарски статии все по-често се поставя въпросът дали Америка и Европа все още се придържат към една и съща ценностна система. Явно събитията от 11 септември 2001 и последвалата иракска война изтъниха тъканта на трансатлантическата ценностна общност. Ето какво смята Карън Донфрийд от фондацията "Джърмън Маршал фънд", която изготви това лято подробно изследване по темата:

"Не знаем дали това се дължи на смъртното наказание в Америка, на Протокола от Киото или на генетичните храни. Факт е обаче, че от двете страни на Атлантика е налице усещане за растящо раздалечаване на ценностните представи."

Например в областта на религията. Според една актуална студия на "Пю рисърч сентър", над 80 процента от американците смятат молитвата за насъщна необходимост, а близо 90 процента нямат съмнения в божието съществуване. Джон Паркър, шеф на вашингтонското бюро на авторитетното английско списание "Икономист", казва:

"Американците са много по-религиозни от хората в другите страни. Над половината от тях ходят редовно на черква. Но най-показателния за мен факт от актуалното допитване е, че между 70 и 80 процента от всички американци са на мнение, че човек трябва да вярва в бог, ако иска да действа морално."

Силно прононсиран е и американският патриотизъм - една тенденция, която бе подсилена от събитията на 11 септември 2001. Над 90 процента от американците, анкетирани от "Пю рисърч сентър", се окачествяват като патриоти. Ръка за ръка с това върви съзнанието за мисия свише, което формулира най-добре самият президент Буш:

"Ние вярваме в човешката справедливост и достойнството на човека. Ние плачем, когато чуем за изтезания или изнасилвания. Ние плачем, когато открием масови гробове на невинни хора в Ирак. Ние разбираме, че тиранията не носи справедливост на хората, затова сме готови да браним не само нашите собствени, но и правата на другите хора."

Докато повечето европейци смятат за неприемливо насилственото налагане на демокрацията на други народи, това се одобрява от повечето американци. Ето отново Карън Донфрийд:

"Никога след 1947 броят на американците, които са за активна намеса на Америка в останалия свят, не е бил толкова голям, колкото днес. Американската общественост явно приема необходимостта от намеса."

Агресивната линия на администрацията Буш по въпроса за Ирак явно допринесе съществено за намаляването на престижа на Америка сред европейците. Но Джон Паркър смята, че взаимното отчуждение почива най-вече на това, че европейците не разбират правилно Америка:

"Ние европейците си мислим: 'Нещо не е наред, явно за това е виновно онова сбъркано правителство във Вашингтон'. Аз смятам обаче, че Европа не е разбрало едно: характерът на това американско правителство е дълбоко вкоренен в американската история."