1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Руски инструмент за противотежест на НАТО

19 февруари 2006

Преди повече от три години бе създадена Организацията на договора за колективна сигурност. Страните , които участват в договора са Русия , Армения , Беларус , Казахстан , Киргизстан и Таджикистан.Целта на този алианс е да полага усилия в борбата срещу тероризма , срещу наркотрахика и срещу организираната престъпност.Сга в рамките на Организацията на договор за колективна сигурност Русия иска да се създадат

https://p.dw.com/p/Atm6

един вид “ миротворчески войски “ които при нужда да се изпращат в страните членуващи в Организацията . С информация от Москва нашият кореспондент Хорст Клойзер:

Към многобройните усилия на руския президент Владимир Путин да превърне страната си отново в глобална сила принадлежи също и проектът за създаване на военно-политическа противотежест на НАТО. Тъй като след края на студената война и поради инсттуционализираното трайно участие на Русия в съвещанията на НАТО е изключено създаването на съюз по подобие на Варшавския договор , след рухването на Съветския съюз се образуваха голям

брой информативни организации. Те биваха закривани , отново създавани или оставяни на доизживяване.

Тъй като междувременно някои от бившите съветски републики, като се започне с Прибалтика и се стигне до Грузия , Украйна и

Молдова все по-рязко се отдръпват от руското вляние или от периметъра на руските интереси - републики които принадлежат вече към НАТО или пък визират членство в тази организация , Русия търси своите шансове на югоизточните си граници.Организацията на договора за колетивна сигурност с руското съкращени ОДКБ е официално замислена за общи действия срещу наркотрафика , тероризма и организираната престъпност.

Поглед върху членуващите в ОДКБ държави- Армения , Беларус , Казахстан , Киргизстан , Русия и Таджикистан показва ясно , че в играта се намесват съвсем други интереси.Тези страни предоставят специални части ,, които формално са подчинени на страната , в която се намират. Тези войски стоят на разположение за разрешаване на конфлкти в някоя от страните-членки , като сега Владимир Пуутин иска да се изгради и обща противовъздушна система.

Генералнит секретар на този алианс Николай Бордюша заяви неотдавна , че по принцип за мисии на миротворчески войски трябвало да има мандат от Съвета за сигурност. Това обаче , според Бордюша е само проформа.В руския вестник “ Утро” Бордюша бива цитиран с думите , че войските ще се намесят стига дадена страна от ОДКБ да отправи съответното запитване. Това щяло да става преди всичко в случай на външна заплаха , но също и при вътрешни безредици , например ако управляващ режим от държава на ОДКБ се сблъска със следващата цветна революция.Под въпрос е дали ООН ще се съгласява да предоставя съответния мандат .По скоро ОДКБ е замислена като инструмент за запазване на статуквото в централноазиатските държви , тъй като Москва не иска непремнно да вижда пред вратите си още революции като тези в Тбилиси и Киев. Официално отговорността носи колективния орган на ОДКБ , най-добре с мандат на световната организация като паралелно обаче се пазят интересите на автократите в Централна Азия и естествено и интересите на Кремъл.