Русия поема председателството на комитета на министрите в Съвета на Европа

Руското председателство на комитета на министрите е всъщност формалност. Председателството се поема по азбучен ред от всички страни-членки на съвета на Европа. Преди Русия комитетът на министрите се председателстваше от Румъния, от ноември идва ред на Сан Марино. Но дори и като обикновен член на Съвета руското председателство е оспорвано, както показват безброй резолюции, призиви и предупреждения. Десет години след влизането на Руската федерация в Съвета на Европа страната продължава да е чест предмет на дискусии на т.н. комисия по мониторинга, чиято цел е да контролира дали дадена страна-членка изпълнява поетите задължения. Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер е член на комисията. Като член на германската делегация в парламентарната асамблея на Съвета на Европа тя има опит с руските парламентаристи и отношението им към критиките, отправяни към Русия.

“Отначало, казва тя, реакцията е наглед положителна, но по същество си остава непроменена. Руската делегация не приема нищо, с безброй заявления за промяна тя се опитва да коригира представения доклад в своя полза и действа много концентрирано. Според мен руската делегация е по-скоро авангардът на руското правителство в Страсбург.”

18 руски депутати представят страната си в парламентарната асамблея. Руската делегация е една от най-големите, редом с германската, италианската, френската и великобританската. С вноските си петте държави финансират над половината от целия съвет. Друг спорен момент е, че още през януари тази година Русия заплаши, че ще намали вноските си, тъй като на практика не се виждала ползата от съвета. Подобни оценка от страна на руската делегация смущават останалите парламентаристи. Константин Казачов, ръководителят на руската делегация в Съвета на Европа вижда, обратното, своята страна в ролята на жертва. Миналата година, когато Съветът на Европа остро разкритикува нарушаването на демокрацията в Русия, Казачов заяви в Москва:

“На Русия се поставят нови изисквания, които всъщност не се числят към първоначално поетите ни задължения. Явно не можем да се отървем от подобни искания, тъй като Русия, изглежда, е особено привлекателен прицел на парламентарната асамблея на Съвета на Европа.”

От гледна точка на парламентарната асамблея Русия не без основание е обект на критики: недостатъци в областта на демокрацията, положението в Чечения, нарастващият расизъм и положението в армията са само някои от проблемите, които будят загриженост сред наблюдателите. Някои от тях се надяват, че Русия ще се възползва от председателството си и най-после открито ще заговори за проблемите в страната. Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер смята обаче, че това не е много вероятно.

“В крайна сметка, казва тя, за всички страни вероятно няма да е много удобно да се критикува Русия именно по време на руското председателство. Вероятно ще надделеят политическите съображения, ето защо е любопитно да видим дали на преден план ще се поставя доброто сътрудничество или пък редом с това ще бъде отправяна и недвусмислена критика.”

Мнозина очакват руското председателство да даде нови импулси, поне що се отнася до обтегнатите отношения с Беларус. Страната е международно изолирана и не се числи към Съвета на Европа. Като член на съвета Русия е задължена да поощрява процеса на демократизация в Беларус, такова е мнението на парламентарната асамблей. В крайна сметка руският президент Путин и президентът на Беларус Лукашенко минават за съюзници. Според Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер руското правителство обаче едва ли възнамерява да повлияе на Лукашенко именно по отношение на демократизирането на страната. Първите признаци за значително разминаване между Русия и Съветът на Европа по този въпрос се проявиха още след оспорваните избори в Беларус в средата на март тази година. Парламентарната асамлея разкритикува изборите като недемократични, Москва заяви, че са били обективни и представляват израз на свободната воля на народа на Беларус, която трябва да се зачита. Включително по тази причина редица парламентаристи в Съвета на Европа очакват руското председателство по-скоро с безпокойство, отколкото с надежда.