Румънският конституционен съд блокира отварянето на архивите на румънската ДС

Вестникът има предвид решението на Конституционня съд в Букурещ, според което Националният съвет за изучаване на архивите на Секуритате (румънската тайна полиция при комунизма) всъщност действал като извънреден трибунал, а това влизало в разрез с основния закон на страната. Казано другояче, конституционните съдии блокират работата на румънската комисия за архивите.

Бивши политически затворници , дисиденти и правозащитници веднага обвиниха съдиите, че подриват устоите на правовата държава и подготвят завръщането на нравите от времето на комунистическия режим. Дали тези подозрения са основателни, попитах колегата Петер Янку, който навремето е имал доста проблеми със Секуритате:

„Румънското гражданско общество набира все повече самочувствие, хората в страната все по-гръмогласно настояват за ново начало, за лустрация и прочистване на държавния апарат. Така че онези, които са засегнати от въпросните призиви, най-вече

корумпирани политици, съдии и прокурори,

гледат по всякакъв начин да блокират опитите за осветяване на миналото им. Решението на Конституционния съд, създаден от посткомунистите, в този смисъл наистина е не само връщане назад. То е и въплъщение на тенденцията за ревизиране на реформите, на една така да се каже контрареволюция, която в момента върви в Букурещ – по подобие на случващото се в Москва.”

Казва румънският режисьор и журналист Петер Янку. Правителството в Букурещ взе решение, с което Съветът се запазва, но компетенциите му са орязани.

За разлика от българската Комисия,

румънският съвет вече няма право да дава официални съобщения за връзките със Секуритате на румънски политици, съдии, високопоставени държавни служители и други обществени фигури. Хората и занапред ще имат достъп до архивите на Секуритате, но вече няма да могат да научават имената на онези, които са доносничили лично срещу тях. Архивите на зловещата румънска ДС бяха отворени едва преди две години и по-голямата част от тях все още не е обработена. Оттогава насам многобройни публични фигури бяха обвинени във връзки със Секуритате, а според наблюдателите немалко сенатори, депутати, съдии и тъй нататък тепърва ще бъдат уличени в сътрудничество в комунистическа тайна полиция. През есента в Румъния ще се избира нов парламент, тъй че фактът, че тъкмо сега се ограничава достъпът до архивите, едва ли е случаен.

Безчет високопоставени

служители на Секуритате и днес работят в румънските тайни служби.

Смята се, че те вече са унищожили тонове компрометиращи материали и – точно както в България – умишлено са пуснали в оборот само определени досиета, за да компрометират един или друг политически противник. Доколкото и в Румъния комунистическата тайна полиция беше сериозно замесена в икономически дейности, след демократичните промени в страната редица офицери от Секуритате успешно се включиха в приватизацията. Специалистите смятат, че през 90-те години е възникнал същински властови картел, обединяващ бивши служители на Секуратите, които са навлезли в политиката, икономиката, медиите, правосъдието и адиминстрацията. Петер Янку обяснява каква е тенденцията:

„Досега сътрудниците на Секуритате гледаха най-вече да подсигурят позициите си и да разширят икономическото си влияние, като проникваха в политическите партии, в съдебната система и в медиите. Те положиха огромни усилия, за да спрат всички опити за някакво преосмисляне на комунистическото минало, налагайки на обществото фалшивото твърдение, че, видите ли, всички били виновни. Но румънското общество се модернизира и подмладява, сменят се поколенията, така че тази менипулация става все по-трудна.”