Румъния и Европарламентът

Европарламентаристите обвиняват румънското правителство, че не осъществява както трябва политическите реформи. Комитетът по външните работи на Европейския парламент прие с подавляващо мнозинство искане за преглед на преговорите с Брюксел, подчертавайки, че въпросът за членството на Румъния в общността далеч още не е решен. България също се надява да бъде приета през 2007, но официални лица казват, че тя действа много по-енергично за осъществяване на изискванията на ЕС в икономическата, политическата и хуманитарната сфера. Макар гласуването в комитета по външните работи да не е обвързващо, то отразява растящата загриженост в Европарламента, Комисията на Европа и страните-членки във връзка със слабата работа на Румъния по извършването на политическите реформи. Комитетът обаче има окончателната дума относно приемането на нови страни. Оценката на комитета е индикатор за намаляващия ентусиазъм в Европарламента, където все повече избиват опасенията свързани с неконтролируемата имиграция и разходите по разширителния процес. "Еуфорията по разширението се изпари" - констатира румънският посланик в ЕС, Лазар Команеску. Този месец твърде консервативният комитет по външните работи предложи да бъдат изключени от институциите на общността всички бивши ръководни фигури в някогашните комунистически режими. Това би засегнало няколко видни фигури от различни страни, включително и от Румъния. Доста острото предупреждение по адрес на Букурещ бе огласено от баронеса Ема Никълсън, която отговаря за Румъния в рамката на комитета. "Румъния изобщо няма да бъде приета през 2007, ако реформите не се осъществят изцяло" - подчерта тя и добави: "Нашият отчет представлява ясен политически сигнал от Европейския парламент към Румъния: реформите трябва да бъдат осъществени без всякакво бавене, в противен случай забравете всяка надежда за прием през 2007." По-рано този месец баронеса Никълсън обърна внимание специално на липсата на каквито и да било ефективни мерки срещу корупцията. В отчета на Комитета се посочва, че румънското правителство не е успяло да наложи законността в страната, давайки за пример отказа да се ограничат правомощията на министерството на правосъдието, своеволията в полицейските участъци, тормоза на журналисти.