“Романтична лъжа или гериочна постъпка” – Михаел Мартенс за спасяването на евреите в България

Михаел Мартенс пише в статията си, че дебатът е бил задвижен от роденият през 1922 година в Пловдив писател Анжел Вагенщайн във вестник “Дума”, където той е публикувал статия за ролята на България като съюзник на Германия във Втората световна война. През тази седмица – последва отговор в откритото писмо на председателя на Организацията на евреите в България “Шалом” Емил Кало. Дискусията вероятно няма да спре дотук – предполага Михаел Мартенс.

Вагенщайн от години насам се противопоставя на “романтичната лъжа” че българите единодушно възстанали срещу преследването на евреите и по този начин успели да спасят живота на своите евреийски съграждани. В продължение на дълго време това беше официалния прочит от страна на София, който достигна кулминационната си точка в опит да се припише на държавния и партиен ръководител Живков решаващата роля за спасяването на българските евреи, поради което диктаторът даже беше предложен за нобелова награда за мир – отбелязва Мартенс. В по-ново време вече няма подобни абсурди. Вагенщайн се отнася с голям респект към отделни българи за поведението им по времето на Втората световна война и обръща внимание на това, че в България, за разлика от Румъния например, антисемитизмът никога не е бил масов феномен. Той обаче се противопоставя на опитите, колебливия цар Борис ІІІ – бащата на сегашния премиер Симеон Сакскобургготски – да бъде издиган в ролята на спасител на евреите. Действително – отбелязва по-нататък Михаел Мартенс – въпросът за българското участие в унищожаването на евреите – няма лесен отговор. Близо 50-те хиляди евреи от старите части на България действително се изплъзват от транспортиране в лагерите на смъртта и преживяват Втората световна война. Те дължат това на многобройни смели акции на сънародниците си: Синодът на БПЦ и някои депутати в парламента, вкючително и оспорваната личност на тогавашния заместник-председател на парламента Пешев протестират пред правителството на германофила премиер Филов срещу предвиденото “предаване” на евреите на Германия. Освен политици и духовни лица, срещу гоненията на евреите се обявяват и обикновени граждани и обществени институции като например сдруженията на адвокатите и писателите. Борис ІІІ също получава еднозначни предупреждения, че предаването на евреите ще опозори българския народ. На починалия по-късно български цар - за чията роля в онези години има различни мнения, които могат да бъдат подкрепени с документи, все пак се удава да отлага предаването на българските евреи с аргумента, че те били абсолютно нужни като принудителни работници в строежите на пътища. Затова пък евреите от придадените към България по волята на Хитлер земи в гръцка Тракия и югославска Македония, не успяват да се отърват от смъртта. През март 1943 към лагера на унищожението Треблинка са изпратени 11 343 евреи от окупираните от България територии. Това е цифрата, съобщена по онова време от германският полицейски аташе в София, която е потвърдена като правилна и от еврейската общност в България. Ако войната не се беше пребърнала срещу нацианалсоциалистите, същата съдба рано или късно щеше да сполети и евреите от изконните български земи – твърди Вагенщайн, говорейки за “случайното спасяване” на евреите в България. Подобна оценка потвърждава и Раул Хилберг в главата, посветена на България в неговата книга за унищожаването на европейските евреи: Според Хилберг първоначално българите не провявят никакви задръжки, приемайки първия антиеврейски закон в българския парламент в началото на 1941 година. “Въздържане се появява значително по-късно - когато изледите за германска победа започват да се топят” – пише Хилберг.

При всичкия му респект - твърди на свой ред Емил Кало – оценката на Вагенщайн е прекалено сурова. Той признава, че евреите в България са били подложени на гонения , и че са им се случвали лоши неща, но те все пак преживяват. Повечето български евреи напускат възнвикващата комунистическа диктатура в страната след края на войната и се изселват в Израел. Емил Кало вади от своята библиотека книга, издадена от еврейската общност, където на повече от 300 страници са отпечатани над 150 документи от военните години: протестни писма на българи срещу дискриминацията на евреите и предвиденото им “изслеване , както и документи на противниковата страна, които непряко доказват тази положителна картина –като например писмото на германския посланик Бекерле, който се оплаква, че българите просто не можели да “схванат” еврейския проблем,защото били отраснали заедно с арменци, гърци и цигани. Тъкмо това – са според Емил Кало – едни от най-светлите страници в българската история. “Нека ми покажат друга държава, която може да състави подобна сбирка от “официални документи” – казва Кало.