Ролята на Германия в близкоизточния конфликт

Изглежда, че по време на разговорите си с израелския министър-председател Ехуд Олмерт германският първи дипломат Щайнмайер е успял да постигне един значителен успех – склоняването на Израел да се съгласи с разположението на международна мироопазваща мисия в Южен Ливан. В неделя Олмерт каза, че подобна мисия би могла да допринесе за разрешаването на конфликта, ако бъде сформирана от държавите-членки на Европейския съюз и получи широк мандат от ООН.

Същевременно, обаче, позицията на Германия по отношение на изпращането на войници за участие в тази мисия, е по-скоро сдържана. Ето какво заяви Щайнмайер:

Ние сме в началото на една дискусия, която предстои да изясни задачите на мисията – дали тя ще бъде предназначена да укрепи ливанската армия, дали войниците ще са ангажирани предимно с осъществяването на граничен контрол или пък ще имат други задачи в региона. Мисля, че логичната последователност предвижда най-напред да се определят задачите, и след това да се реши какъв да е съставът на мисията. Смятам, че би било правилно дискусията за германското участие да се проведе с максимална деликатност – което се обуславя от сложната обща история на Германия и Израел.

Подобен предпазлив подход проявява и федералната канцлерка Ангела Меркел.Не бива да се забравя каква е причината на конфликта и какво би могло да бъде неговото отражение, преди да се действа: отвлечените от Хизбула войници трябва да бъдат освободени и ракетните нападения срещу Израел да спрат. След което и Израел трябва да прекрати атаките си – смята канцлерката. Според нея много по-актуалния въпрос за момента /отколкото германското участие в евентуална мироопазваща мисия/ е свързан с укрепването на ливанското правителство:

Тъй като това правителство постигна много. Но на нас така и не ни се отдаде да приложим на практика резолюция 1559 на ООН, съгласно която ливанското правителство би трябвало да се окаже в състоянието да обезоръжи милициите Хизбула и да получи пълния контрол над страната. Именно в това отношение трябва да помогнем на ливанското правителство. Но според мен изобщо не му е времето сега да обсъждаме как бихме могли да се намесим в острия конфликт на място.

Тази сдържаност в Берлин, надхвърляща партийните граници, е следствие от германската история. Да чуем сега мнението на експерта по отбраната Валтер Колбов по възможността за участие на германски войници в мисия в Близкия Изток:

От гледна точка на историята трябва да се допусне най-лошият вариант – че като част от мисията на германските войници може да им се наложи да стрелят срещу израелски. Което не мога да си представя.

Така или иначе концентрацията в момента е в сферата на дипломацията, към постигането на примирие между Израел и Хизбула. Кризисният екип на правителството, дипломати, но също така – и представители на германските тайни служби се стремят към постигането на сближаване между двата враждуващи лагера – както бе потвърдено от държавния министър във външното министерство Гернот Ерлер:

Ние разполагаме с така наречените сондиращи екипи от специалисти за региона, които в момента водят разговори както в Дамаск и Бейрут, така и в ООН. Като става дума най-вече за това да се изясни дали съществува възможност за осъществяването на размяната на пленници. Интересното е, че от Хизбула бяха получени индикации за готовност за преговори. И тези екипи се опитват да проправят пътя в тази посока.