Решението за опрощаване на дългове на някои от най-бедните държави

Гигантски акт на страните от Голямата осморка .И все пак този акт може да бъде само една малка стъпка за реализиране на целта за глобалното развитие . Напук на всички прокоби , Тони Блеър и британското председателство на Голямата осморка успяха с опрощаването на дълговете на най-бедните страни да дадат ход на първия етап от своя амбициозен план Маршал . Правилно и добре е че към облагодетелстваните от споразумението държави принадлежат също и онези които през последните години изпъкнаха с добро правителствено управление и с това че отпусканите пари за развитие и спестените от отменени дългове средства отиваха директно в полза на населението.С тези средства се подобряваше инфраструктурата и здравното и образователното дело. И все пак всичко това е капка в морето на фона на амбициозните цели , които

Организацията на обединените нации очерта през юбилейната двехилядна година и на първа линия целта да се намали наполовина бедността в световен план. До 2015 година световната организация иска да създава все по-големи шансове за образование и развитие на най-бедните въпреки продължаващ демографски растеж. След оповестяването й целта стана по-голяма. Актуалното решение на държавите от Голямата осморка обаче показва че и политиката си поставя същата цел въпреки влошени рамкови условия в редица от страните-донори. С оглед на изтънелите бюджети в тези държави общественото мнение бива диктуван от вътрешнополитически и собствени социални проблеми. Решението на Голямата осморка изправя тези държви през идните години пред почти неизпълними задачи. През идните три години Германия трябва д предостави 150 милиона евро , а през следващите десет до 950 милина евро. Набавянето на такива средства изисква огромни усилия. Германският финансов министър може би е дал съгласието си тъй като е малко вероятно след преждевременните избори за бундестаг той да трябва да урежда това финансиране. Но опрощаването на дългове не е всичко в борбата срещу бедността. Гласуваният сега план Маршал за Африка отива много по-далеч и предвижда значително увеличение на помощта за развитие. За тази цел индустриалнте държави ще трябва занапред да отпускат средства в размер на нула цяло и седем десети от брутния си вътрешен продукт .Засега при европейските индустриални държави този дял е около нула цяло и четири десети. Сегашното споразумение на Голямата осморка е важен фактор в борбата срещу бедността. Това споразумение показва , че борбата срещу бедността е задача , с която трябва да се заемат всички политически сфери .Също и финансовите министри на Осемте знаят много добре че борбата срещу бедността е също и елемент т политиката за сигурност така че става дума не само за политика за бедните , а също и за важна полтическа цел за страните –донори.