Реформите и модернизирането на бълграските въоръжени сили

Твърде показателен за състоянието и проблемите на българската армия се оказа спорът, избухнал месец преди празника по въпроса дали да има или да няма военен парад на Гергьовден. Аргументите на цивилното ръководство и на министъра на отбраната Веселин Близнаков бяха, че това ще бъдат излишно хвърлени пари, тъй като войската няма какво да покаже като нова техника. Военните, предвождани от досегашния Началник щаб на войската ген.Никола Колев твърдяха, че парадите повдигат самочувствието на хората под пагон и парад трябва да има. С подкрепата на Върховния главнокомандващ, президента Първанов, беше решено все пак над София да прелетят единствения годен за полети стар съветски изтребител Миг-29, както и няколкото вертолета, чийто ремонт и модернизация са наложителни в най-скоро време. След църковния водосвет, представителните роти ще ударят крак на жълтите павета под маршовете на духовата музика, а сред официалните лица ще лъскат новите лампази и звездички на повишените висши офицери.

През третата година от членството си в НАТО, българската армия ще отбележи своя празник скромно, евтино и с проблеми. За това говорят както рокадите във висшето военно командване, така и изпълнението на необходимите мерки по модернизирането на въоръжените сили.

Още в средата на април, два месеца преди изтичане на мандата на сегашния Началник на Генералния щаб ген.Никола Колев, беше определен неговия приемник. Това ще бъде досегашния началник на Главния щаб на Сухопътните войски, ген.-лейтенант Златан Стойков. В българския печат се промъкнаха съобщения, че причина за смяната на ген. Колев било настояването на САЩ командването на армията да бъде поето от сухопътен генерал. Аргументът е, че през следващите години приоритет щяла да бъде подготовката на военни мисии. Досега ген. Стойков е придружавал всички американски екипи по време на огледите им на бъдещите военни бази на територията на България. Сегашният шеф на Генщаба Колев се очаква да бъде назначен като съветник по военните въпроси в администрацията на президента.

Доста по-любопитен, обаче, е факта, че поради кадрови недоимък във висшия ешелон на войската, от централата на НАТО в Брюксел и Съюзното командване по операциите в Монс, Белгия предсрочно бяха отзовани контраадмирал Емил Люцканов и ген.-майор Ангел Златилов, които след повишение в чин поемат постовете съответно на първи зам-началник на ГЩ и командващ Оперативното съвместно командване. Просто се оказало, че в страната липсват други висши военни, които да отговарят по качества и звание и затова мандатите на двамата висши офицери в НАТО ще бъдат прекратени. За кадровия недоимък във висшето военно командване говори и изваждането от разпореждане на на бригаден генерал Галимир Пехливанов, който след като бе повишен в чин “генерал майор” става един от от зам.-началниците на Генералния щаб по операциите и подготовката.

Досегашният бригаден генерал генерал Володя Цветанов, който сега е заместник-началник на Главния щаб на Военновъздушните сили по ресурсите също е повишен в звание “генерал майор” и вече става Началник на щаба на ВВС. Ген.Цветанов е брат на вътрешния министър от БСП Румен Петков, макар че имената им не съвпадат. Първото си генералско звание той получи от президента Първанов през 2004 г, а в досегашния му ресор бяха предстоящите многомилионни на стойност сделки за купуване на нови самолети и вертолети за армията, както и сключването на изключително съмнителните договори за ремонта на руските изтребители МиГ-29 и хеликоптерите Ми-17 и Ми-24.

Друг сериозен проблем е, че България закъснява с модернизацията на своята армията. Всъщност трудностите са не толкова в самото закъснение, колкото в съмнителната посока на тази модернизация. Мнозина военни експерти смятат, че вместо да се усъвършенства човешкия фактор, организацията на отбраната и нейното управление, вместо да бъде ускорена професионализацията и цялостна промяна на концепцията на военното строителство, ресурсите за повече от десетилетие напред са били пропиляни за мегаломански програми за оръжейни системи.
Под въпрос остава и гражданския контрол върху армията, който е ключово условие за успеха на военната трансформация и реформа. Все още са недостатъчни лидерството на политическия фактор, на парламента, на правителството и на държавния глава в определянето на вярната посока, в осигуряване на условията за изява на военната експертиза. Когато те липсват, военните неизбежно започват да се правят на политици, а това ги отклонява от изпълнението на техните задължения и функции.

Въпреки всичко, поставена в контекста на НАТО и предстоящото членство на страната в ЕС, българската армия постепенно търси своята физиономия и място в евроатлантическата и европейска система за сигурност.

Вярно бавно, но в замяна на това – сигурно.