Репресиите срещу автори и журналисти нарастват

19 убити, 12 безследно изчезнали, 194 преследвани и изпратени в затвора – това са само някои от данните за репресирани автори и публицисти, данни, до първото полугодие и изнесени от комитета “Писатели в затвора”. Репресиите срещу писатели и журналисти нарастват. Страните, в които се вършат репресии, са все същите. Виетнам, Тунис и най-вече Китай. Карин Кларк, председателка на комитета “Писатели в затвора”:

“Противно на очакванията, точно в периода преди Олимпийските игри като цяло в Китай се увеличават нарушенията в областта на свободата на мнението и репресивните мерки срещу всяка критика.”

Турция също е обект на критика. Съмнително е дали за турските писатели ще е от полза това, че през 2008 г. страната ще бъде фокусна тема на Франкфуртския панаир на книгата. Наистина процесите срещу Орхан Памук и Елиф Шафак бяха прекратени, но срещу 50 автори са повдигнати обвинения. Комитетът “Писатели в затвора” упражнява натиск върху правителствата, а програмата “Писатели в емиграция” се грижи за автори, потърсили убежище в Германия. С финансовата помощ на федералното правителство те могат да останат в страната до три години. Между тях е и Максуел Зиманда от Зимбабве, който е работел за независим вестник.

“Бях в новинарския отдел, когато полицията закри вестника. Бяха тежко въоръжени и ни изгониха. Съставили бяха списък на журналистите; много от колегите ми избягаха в Южна Африка, Лондон, Канада. Аз избягах в Германия.”

Зиманда пребивава в Германия от началото на тази година. Няколко месеца след него в страната избягва и кубинецът Амир Вале. Неговите книги са се разпространявали тайно от ръка на ръка. Последната от тях засяга особено щекотлива тема.

“Последната ми книга, казва той, беше за проституцията в Куба. Незабавно беше забранена от държавния съвет и дори лично от Фидел Кастро.”

Вале не може да се върне в родината си. Безброй други кубински автори имат сходна съдба. Половината от кубинската литература се създава и публикува в емиграция, казва Вале.