Реномиран германски вестник за оставката на Румен Петков

Публикацията под заглавие "Сближена с правителството престъпност" е на реномирания публицист Михаел Мартенс. Ето и основните акценти в статията.

Ежедневно в България се отправят обвинения в корупция срещу министри и висши служители. Вярно че не всеки ден, но твърде често тези обвинения могат да бъдат подкрепени с достоверни данни. Почти никога обаче не се случва обвиняемите да теглят съответните последици и да подадат оставка. Затово не е чудно, че

прокламацията на българския вътрешен мнистър Румен Петков, че напуска поста си, накара управляваните да се удивляват на управляващите

Оставката дойде след петмесечни деликатни намеци на Европейски съюз, че горните етажи от йерархията на вътрешното министерство са свързани с организираната престъпност. Петков, който е и заместник-председател на Социалистическата партия, обоснова оставката с това, че искал повече "държава и държавност", че неговата стъпка в никакъв случай не означавала някакво признание на вина, като говори още за "слухове и клевети".

През последните седмици обаче някои "слухове и клевети" се превърнаха в неоспорими факти, които не можеше да отмине току така също и толкова непреклонния министър. Накрая министърът трябваше да признае, че още през 2006 се срещал лично с "бизнесмени", чиято не само предполагаема принадлежност към престъпния свят в България бива формулирана в българските медии като "съмнителна". След това в София с случиха още две поръчкови убийства, като, както се съобщава от българската столица, убийците са били толкова сигурни, че дори не са носели маски.

В анализ, който излиза в края на месеца в мюнхенското издание "Südosteuropa -Mitteilungen" Соня Шюлер от Дружеството за Югоизточна Европа посочва, че

представители на старата номенклатура и на старите тайни служби още от началото на 90-години са участвали в съществена степен в създаването на партиите в България

След рухването на старата система агенти от комунистическите тайни служби се трансформираха в бизнесмени, чиито бизнес вървеше по мед и масло, чрез подкупване на политици. За този феномен Соня Шюлер използва сполучливия израз "Сближена с правителството престъпност". В последно време все по-често такива бизнесмени сами се кандидатират в избори, вместо да финансират избираните. Това пролича особено ясно на изборите за местна власт, при които ставаше дума за усвояването на пари от структурните фондове в Брюксел. Най-вече обаче при приватизацията на парцели за строеж, като например по Черноморското крайбрежие, където борбата за такива парцели е жестока, пролича че за тези кръгове е от по-голяма полза директно да принадлежат към местната власт и по този начин, както се посочва в анализа на Соня Шюлер, да икономисват значителни суми.