Резултати от визитата на германския президент Хорст Кьолер в България

Повръхностното и протоколно отразяване на първата визита на президента Хорст Кьолер в България има своето обяснение – затънало в тежки политически скандали и разтърсвано от социални вълнения - на сегашното българско управление хич не му е до външна политика. Фиксирани върху небивалата активност на криминалната престъпност, протестите на медици, енергетици и природозащитници, както и безкрайните скандали, като този с твърденията на офицер от Националната служба за охрана, че неговото ведомство “разработвало” български политици и магистрати, като докладвало за тях на президента, медиите отделиха пренебрежимо малко време за визитата на германския президент.

Това обаче далеч не омаловажава акцентите в разговорите му с българския държавен глава, премиера и председателя на парламента, акценти, зад които освен официален Берлин стои и Брюксел.

Отвъд разменените задължителни политически любезности и комплименти, станаха ясни няколко неща. На срещата си с премиера Станишев президентът Кьолер е поздравил правителството за добрите данни за икономиката, но е побързал да изтъкне факта, че “българи и европейци трябва да оценяват цялостния напредък, който страната е постигнала”. Разграничаването на “данни” от “реален напредък”, за което намеква не толкова президентът, а икономистът проф. Кьолер, би трябвало да бъде добре разбрано от всички онези в България, които се опитват да обясняват икономическите успехи на управлението, без да отговарят на въпроса защот страната е на дъното на доходите в ЕС.

В разговорите си с президента Първанов проф. Кьолер е заявил, че и двете страни са заинтересовани от подобряването на инвестиционния климат, но това трудно може да стане в условията на тромава администрация, неефективна съдебна власт, тежка корупция и криминална престъпност.

"И двете страни са много заинтересовани от по-нататъшно подобряване и задълбочаване на икономическите отношения и подобряване на инвестиционния климат. Ние бяхме единодушни, че България прави много сериозни и успешни усилия за създаването на правова държава. Същевременно обаче бяхме и съгласни, че на България й предстои още доста работа при борбата срещу организираната престъпност и корупцията", каза германският президент Хорст Кьолер.

Твърде показателен беше отговора на въпроса, който представителка на германска медиа зададе на президента Първанов, а именно дали Германия е била права да не препоръча въвеждането на предпазна клауза от ЕК в главата “Правосъдие и вътрешен ред”:

"Аз не мога да давам оценки дали е правилно или не. Във всеки случай това е една оценка, която реално отразява напредъка на България в рамките на последните шест месеца. Ние си даваме сметка за редица продължаващи проблеми, в това число и проблемите на правосъдието и вътрешните работи. Но това, което коментирахме е, че първо е на лице ясна политическа воля от страна на българските институции, които имат ангажимента за борбата с престъпността и корупцията. И второ, е на лице пълна прозрачност на нашите действия", заяви Георги Първанов.

Германският президент е поставил в разговорите си с премиера Станишев акцент върху “конкретните цели, които трябва да си поставя българското правителство, които да постига и последователно да работи за изпълнение на дългосрочните си планове”. Подобен съвет подсказва съмненията на Германия за известен хаос в управлението на най-новата членка на ЕС и невъзможността на властта реши рационално собствените си икономически и социални задачи. В този смисъл е и дипломатично изразеното съжаление от Хорст Кьолер за неизбежното известно разочарование непосредствено след присъединяването към ЕС на българските граждани, разочарование поради “очакваните бързи резултати”.

Съвсем естествна беше изказаната съпричастност на президента Хорст Кьолер към съдбата на осъдените на смърт в Либия български медици.

Пред президента Първанов Хорст Кьолер формулира отношенията между Германия и България като “близки, изпълнени с доверие и без проблеми”. Пред премиера Станишев той обяви тези отношения за “трайно безпроблемни, основани на добро партньорство и дори на приятелство”. Всъщност в определението “дори на приятелство” вероятно се крие основното послание на германския президент в София. То е изпълнено с надежда, че някога, през следващите години България може да стане наистина пълноценна партньорка в европейското семейство.