Режисьорът и авторът Георг Табори почина

Високият, нестандартен търсач на светове става театрална легенда още, докато е жив. Георг Табори е неуморим, провокативен дух, който не се спира пред нищо, който ненавижда посредствеността, липсата на фантазия и шаблонността. При това Георг Табори не е борбена натура, по-скоро тих и хитър наблюдател, който с удоволствие изучава хората, гледа с любопитство на света, търси собствени отговори на всеки въпрос и върви по свой собствен път.

Георг Табори е роден на 24 май 1914 година в Будапеща в семейство на унгарски евреи. Произходът му оказва влияние на мирогледа му: най-вече преследването, произвола и изгнанието. Георг Табори казва самоиронично:

“Аз съм чужденец, където и да отида. Звучи драматично, но аз гледам на нещата от добрата им страна. Творя на английски език. Това е така, защото живях в Англия, след като емигрирах от Унгария. Сега ползвам три езика, но не владея нито един от тях достатъчно добре.”

Още от дете мечтае да обиколи света. След кратък престой в Берлин, Георг Табори започва следването си в Будапеща. Той по-късно емигрира във Великобритания. Там работи като журналист и преводач, при което доказва големия си творчески талант. Отначало е кореспондент на Балканите и в Турция. По-късно заминава за Палестина като офицер от британската армия. Първите му романи се публикуват в Лондон, но нямат особен успех. През 1947 година Георг Табори заминава за Америка и намира там, точно това, което търси – многообразието от възможности. Попада в кръга на видни европейски емигранти като Томас Ман, Лион Фойхтвангвер, Берт Брехт. Табори превежда много от пиесите на Брехт, и постепенно бива пленен от магията на театъра. Това променя живота му. През 1952 година, под ръководството на известния режисьор Елиа Казан, Табори поставя първата си пиеса на сцена в Бродуей. Пиесата му не намира положителен отзив. Ето защо Георг Табори започва да инсценира пиеси на известни автори в Лондон и в Ню Йорк.

През 1968 година той пристига в Германия, за да постави пиесата “Канибали” на сцената на Берлинския театър “Шилер”. Темата на пиесата е концентрационният лагер Аушвиц. Георг Табори остава в Германия и продължава да се занимава с темата за отношенията между германците и евреите. Гостува на много сцени не само в Германия, но и в немско-говорящи страни, например Бургтеатърът във Виена по време на ръководството на Клаус Пейман. Георг Табори се превръща в един от най-важните европейски театрални дейци на 20ти век. Ето какво разказва Георг Табори за възгледите си:

“В театъра става въпрос за хора. Театърът за мен е един вид учебен процес. Аз научавам нещо за хората, за актьорите и се опитвам да го свържа по някакъв начин. Нямам постоянни убеждения за това, как трябва да изглеждат нещата. Аз съм наивен режисьор. Задавам един два въпроса и се опитвам да им отговоря.”

Георг Табъри получава многобройни отличия за творчеството си. Берлинската награда за изкуство 1981, Наградата за драматургия на Мюлхайм 1983 и 1990 и наградата “Георг Бюхнер” 1990 са само някои от тях.

Иронията е една от силните страни на Георг Табори. Една от най-известните му творби е сатирата за Хитлер “Моята борба”, в която той смело иронизира една от най-голимите катастрофи на миналия век. Темите от творчеството на Табори остават актуални и до днес.