Реакциите на Балканите след френския референдум за евроконституцията
31 май 2005
“Европейското обединение е дългосрочен стратегически процес, който не може да бъде възпрепятстван от един или друг референдум” – това становище застъпи българският външен министър Соломон Паси след отхвърлянето на евроконституцията на френския референдум. И правителството на Румъния, която както България се надява да влезе в Евросъюза в началото на 2007 година, не очаква френския вот да се отрази на евроинтеграцията. Предвидено е румънският премиер Калин Попеску Таричану и българският министърпредседател Симеон Сакскобургготски да обсъдят начина, по който двете страни биха могли да координират позициите си в светлината на новите европейски развития.
Подобно реагира и Македония, която подаде молбата си за членство през миналата година. “Нашето сближение с Евросъюза е неотменимо. Ще продължим усилията си по уговорения план” – оповести Душко Узуновски от името на външното министерство в Скопие. Хърватският президент Иво Санадер също е на мнение, че няма да се стиге до забавяне на темпото на процеса за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Въпреки френския вот – така заяви Санадер – присъединителните преговори трябва да започнат скоро. Брюксел замрази през март тези преговори, защото Загреб не изпрати в Международния съд в Хага един обвинен във военнопрестъпления политик.
Дори политици в Сърбия и Черна Гора, за които поради миналото им в югославските граждански войни и все още неосъществените вътрешнополитически реформи още не се очертава перспектива за евроинтеграция, са на мнение, че изходът от френския референдум няма да е нов препъникамък . “Сърбия и Черна Гора, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония са разположени в логичната територия на обединена Европа” – заяви в Белград външният министър Вук Драшкович , според когото “този
регион трябва да бъде европеизиран”.