Рамала година след смъртта на Ясер Арафат

Тази надежда се оказа обаче напразна, въпреки израелското изтегляне от ивицата Газа и от части от селища в Западния Бряг. Година след смъртта на Ясер Арафат сред палестинците се шири чувството на недоверие и отчаяние – както по отношение на миналото им, така и по отношение на бъдещето.

Една нова книга завладя върховете на палестинските класации на бестселърите. Заглавието й е “Нощта, в която бе избран президентът”. Книгата е посветена на Ясер Арафат и е написана от дългогодишния му приятел и довереник Мамдух Нофал. Година след смъртта на Ясер Арафат тази негова нова биография е най-търсената книга в най-голямата книжарница в Рамала. Разполагаме само с още няколко екземпляра, казва продавачът Абу Бакр.

“Докато Ясер Арафат беше жив, нямаше книги за живота му, за личността му, на интимните неща от битието му. Може би е имало такива книги на английски, но не и на арабски. Книгата на Мамдух Нофал предлага редица подробности за отношението на Арафат към членовете на Революционния съвет и Централния комитет на движението Фатах. Авторът на биографията описва също честите случаи, в които Арафат е взимал важни решения съвсем сам, без да се допита до съветниците си.”

Мамдух Нофал е бил в продължение на 4 десетилетия военен командир и верен съветник на Ясер Арафат. Какви са чувствата му днес, година след смъртта на първия президент на Палестинската автономна власт?

“Трудно е за мен да опиша чувствата си с думи, тъй като чувствата ми са смесени. Когато говорим за Ясер Арафат като за символа на палестинския народ, ние не говорим за играча на международната политическа сцена. Ние палестинците загубихме водача си. Същевременно обаче знам, че Арафат не е безгрешен. Той носи отговорността за ужасяващото положение, в кето се намираме по настоящем. Въпреки това аз го уважавам, защото бях свидетел на това, как той се бореше неуморно и безкомпромисно за правата на палестинския народ.”

Политологът Хишам Ахмед е бил винаги критично настроен към подходите на Ясер Арафат. Въпреки това той таи дълбоки чувства за личността, превърнала се в символ на палестинското освободително движение. Заедно с Ясер Арафат си отиде и надеждата за облекчаване положение на палестинците, казва политологът.

“Опасявам се, че тази надежда бе погребана заедно с Ясер Арафат. Не целя да идеализирам личността му, той беше съвсем нормален мъж, с всичките привични за човека предимства и недостатъци. Но той бе освен това водачът на палестинския народ. Убеден съм, че Арафат би бил в състояние да установи мир чрез разумни компромиси. Смъртта му ни отне за дълго време силата и надеждата.”

Както повечето палестинци, също Хишам Ахмед е убеден, че смъртта на Ясер Арафат не е била естествена. Извършители на убийството са според него израелците. На същото мнение е и Мамдух Нофал, който смята, че Арафат е бил отровен.

“Шарон е убиецът на Арафат, по този начин той постигна целта си и донесе хаос и нещастие в окупираните територии. Под ръководството на Арафат хаосът бе поне организиран. Арафат беше единственият, който бе в състояние да организира този хаос. Именно това е причината, поради която Шарон разпореди убийството му. Неорганизираният хаос в окупираните територии бе в интерес на израелците. Те постигнаха тази своя цел, премахвайки Ясер Арафат.”

Хаосът и анархията са характерни най-вече за ежедневието в ивицата Газа. Израелското изтегляне от региона доведе до влошаване на икономическото положение. Но също в селищата на Западния Бряг няма и следа от доверие и оптимизъм.