1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Разлагащият се комунизъм застрашава и европейското правно съзнание

23 май 2007

Разпадането на комунистическите режими в Източна Европа и до днес оказва въздействия над целия континент. Според авторът на статия във ФАЦ, процесите на разложение на комунизма даже застрашават правното съзнание на европейците.

https://p.dw.com/p/AuVP
Европейските институции и съдилища не изискват от новите държави в ЕС съдебно преследване на комунистическите престъпления
Европейските институции и съдилища не изискват от новите държави в ЕС съдебно преследване на комунистическите престъпленияСнимка: AP

Авторът Карл-Петер Шварц припомня една максима на Ленин, според която едно загиващо общество не може да бъде погребано завинаги. По-скоро разлагащият се труп оставал да гние сред цялото общество и да заразява части от него. Тъкмо тази мисъл на Ленин, според Шварц е валидна за разлагащата се комунистическа система, която застрашава да зарази и европейското правно съзнание. В известен смисъл, следствието от тези процеси на разлагане са може би единственното, поради което, на толкова различни страни като Унгария, България, Словения или Румъния все още може да им се прикачи етикета на посткомунистически общества. Системните промени от диктатура към демокрация и от командна към пазарна икономика отдавна са проведени в тези страни – констатира анализът на ФАЦ. Провеждат се свободни избори, а законодателните рамки на пазарноикономическото развитие вече са създадени и отговарят на нормите на ЕС. Според статията, независимо от забавеното развитие на пазарната икономика в България и Румъния междувременно и там процесите на прехода са окончателно приключени. И все пак промените се отличават съществено от спонтанните трансформации в старите - страни членки на ЕС. На Изток естественото развитие беше прекъснато от високомерното господство на комунистически структури, които си си бяха въобръзили, че техните механизми на управление функционират по-добре отколкото пазарните. Този експеримент изискваше отмяната на частната собственост и ликвидирането на частниците. Когато експериментът се провали и връщането към пазарната икономика стана неизбежно, гражданската средна класа вече не съществуваше. Можеше да се върнат правата на наследниците на убитите или преследвани бивши собственици, но това противоречеше на специфичните интереси на старите комунистически елити, които на бърза ръка се отърсиха от идеологическата фразеология и в процеса на приватизацията си присвоиха значителни части от обществените богатства. На практика беше осъществена повторна експроприация. Макар да имаше реституционни закони, те третираха различно отделните кандидати , а някои групи бяха и изобщо изключени от процесите на връщане на собствеността: става дума не само за национални малцинства, които след втората световна война бяха обявени за колективно виновни, но и за семейства от благородно потекло, както и за евреи, бежанци и емигранти, коитомеждувременно бяха приели гражданството на приютилите ги страни. И след извършените системни промени, ключовите позиции в обществото останаха в ръцете на старите комунистически елити – както в индустрията, финансовите институции и правосъдието, така и в партиите, медиите и университетите. Готовността на новата класа да се подчинява на законите, беше твърде ограничена. Тя нито е заинтересована от това, да преследва съдебно комунистическите престъпления, нито пък да отстранява неправдите, причинени от комунистите. Не навсякъде тези хора се държат така безсрамно както в Румъния, където правителството и парламента затрудняват доколкоти им стигат силите - борбата срещу корупцията и организираната престъпност. И все пак, дори поведението на правосъдните органи в рамките на реституцията в Чехия или Словения показват, че дори и най-напредналите в трансформацията страни демонстрират опасни дефицити на правна култура. Правната сигурност и честните съдебни процеси обаче не могат да дойдат по нареждане “отгоре”. Вероятно ще изминат още няколко десетилетия, докато в тези страни се създаде достатъчно силно, независимо и ефективно правосъдие. Това обаче не означава, че няма нужда да се предприема нищо – каквото е сегашното поведение на европейските институции. Странно е, че европейският парламент апелира към Турция да осъди геноцида над арменците, без обаче да настоява от страните-членки на ЕС, по съдебен път да преследват престъпленията на комунизма. Още по-странно е, че европейските институции и съдилища, и най-вече Европейската Комисия и Европейския съд за човешките права, си закриват очите пред изкривяването на законите и системното дискриминиране от страна на националните съдилища в рамките на реституцията. Явно, че разлагащияг се комунизъм вече е заразил и европейското правно съзнание.