Разделя ли се Великобритания с модела на мултикултурното общоство?

Британското правителство възнамерява много по-строго да контролира сключването на фиктивни бракове с чужденци, фалшивите студенти и изобщо всички нарушения на правилата за пребиваване. Това е решението, взето на кризисно заседание на кабинета, за което премиерът Блеър покани най-важните си министри. Разкритията за злоупотреби при издаването на визи в Румъния и България предизвикаха преди няколко дни оставката на министърката по въпросите на емиграцията Хюз. От публикувана във вторник анкета става ясно, че две трети от населението желаят притока на чужденци да бъде ограничен. Парадоксално е, но сред хората, които сега предупреждават за опасността Великобритания да се наводни от чужденци, е и председателят на Комисията за расови свободи, която има за задача да се грижи за защитата на малцинствата. Председателят Тревор Филипс, самият той член на етническо малцинство, намира, че идеята за мултикултурното общество вече не отговаря на времето, тъй като тя е знак за разделение. Днес е необходимо повече едниство. Само че допитванията сред мюсюлманското малцинство показват точно обратната тенденция.

Преди следващите избори темата придобива все повече и повече актуалност. Именно с това е свързан и фактът, че доверието към Лейбъристката партия от началото на март досега е спаднало с два пункта – до 34 процента. По този начин одобрението към управляващите се изравнява с това към консерваторите, а консервативната опозиция от своя страна, заедно с близките до нея булевардни издания, охотно извежда въпроса за чужденците на преден план. Допълнителен фактор за увеличаването на значимостта на темата е предстоящото разширяване на Европейския съюз. Макар че в това отношение Блеър има успех – броят на поискалите убежище чужденци и техните роднини, който през 2002 достигна 103 хиляди души, е спаднал през миналата година до 49 хиляди 730.

Критиците обясняват този спад с решението на Франция най-накрая да затвори бежанския лагер Сангат при Кале – повечето нелегални емигранти пристигаха именно оттам. Междувременно, обаче, се добавят и много други сериозни подозрения – че и политическите, и административните, и статистическите еквилибристики трябва да са изиграли своята роля. Във връзка с което очакваното благориятно отражение на спада в броя на бежанците върху общественото мнение се превърна в точно обратното. Затова и бе свикано кризисното заседание на Даунинг Стрийт.

Едно от обвиненията гласи, че в съгласие с румънското правителство Блеър практически е вдигнал визовите ограничения за румънците. Резултатът е, че вече почти никакви бежанци от Букурещ не идват да търсят убежище във Великобритания, но пък все повече стават пътуващите с уж редовни визи. Същото се отнася и за България. Опозицията цитира растящия брой писма от сътрудници на консулските служби, които заявяват, че Вътрешното министерство практически одобрява всяка молба за виза, дори и тя да съдържа неточни данни или пък фалшифицирани документи. Според друго от обвиненията британската полиция е получила заповед да провежда акции само тогава, когато сред търсените лица няма потенциални кандидати за убежище. Тъй като при евентуалното им залавяне те веднага ще подадат молба, а това ще доведе до нежелани ефекти върху статистиката. Правителството отхвърли и двете обвиненията като лъжливи.

Постепенно обществеността открива истинската тема зад този диспут – тъй като почти незабелязано по време на управлението на Блеър Великобритания се е превърнала в истинска емигрантска държава. Привлекателността на пазара на труда, за който се търси евтина работна ръка, определено може да се сравни със ситуацията в Германия от времената, когато в страната прииждаха гастарбайтерите. Заради обществените настроения правителството не би желало открито да признае, че провежда точно този вид политика. От 1993-та до 1997-ма годишният приток на легални емигранти е около 50 хиляди души, а след идването на власт на лейбъристите през 1997-ма, притокът на чужденци е към 158 хиляди души годишно. През 2003-та допълнително още 115 хиляди души, живеещи в страната, са подали молба за гражданство.

По този начин се засенчва даже ситуацията от втората половина на 50-те години, когато вълната от пристигащи чужденци е най-висока.

Дебатите се затрудняват и от това, че към темата за бежанците се добавя отново и паролата тероризъм. Така се хвърля сянка върху всичките 1 млн 600 хиляди британски мюсюлмани, някои от които живеят в страната от десетилетия. И днес пет процента от емигрантите пристигат от Близкия Изток, 16 процента произхождат от Индия, Пакистан, Бангладеш или Нигерия. И винаги, когато войната срещу терора се схваща – по американски маниер като ”културна война на Запада срещу Исляма”, това води дотам, че младите членове на малцинството се отчуждават от своята официална родина Великобритания – и често и от семействата си. По такъв начин понятието ”Наводняване на страната с чужденци” се трансформира в нов, още по-неприятен вариант – и вече съвсем не става дума за отражението на прииждащи нови бежанци.

Съгласно публикувано преди три седмици проучване 33 процента от анкетираните мюсюлмани все още са на мнението, че тяхната общност трябва повече да се интегрира в британското общество. През юни 2002-ра година същият процент е бил 41. 26 на сто смятат, че интеграцията вече е напреднала в много голяма степен, което е 9 процента повече от 2002-ра година. Промяна търпи и отношението към управляващата партия – поддържката към кабинета на Блеър сред мюсюлманите е спаднала от 75 на 38 процента. Но тъй като тези избиратели не биха се насочили към консерваторите, това просто означава отвръщане от британските партии и политиката като цяло.