Разговор с американския историк Франсис Фукуяма

Въпросът всъщност не е, защо разсипани държави като Афганистан генерират тероризъм, а по-скоро, защо целият Трети свят, с изключение на Източна Азия, не успя да се развие - смята Фукуяма. Класическият отговор бил, че те се нуждаят от пазарно ориентирана политика. Но в повечето случаи същинският проблем бил от политическо естество: лоши институции и лоши правителства, като под "правителство" Фукуяма разбира фундаменталните функции на обществото. "Преди да има демокрация, държавата трябва да разполага с правителство, гарантиращо на първо място сигурността на гражданите и честни условия за стопанско развитие" - подчертава той. Държавата можела да се развива и при увторитарно управление. Липсата на демокрация ставала проблематична едва в дългосрочна перспектива, когато обществото се замогне и започнат да се надигат все повече искания за участие във властта.
Фукуяма казва, че неприятностите, които американците имат сега в Ирак се дължат на една основна причина: САЩ не предвили, че свалянето на Садам ще доведе до тотален колапс на държавата. Как е възможно тогава Америка да установи демокрация в Ирак и дори в целия Близък Изток? "Откровено казано, не вярвам, че САЩ са в състояние на това" - отговаря историкът и допълва: "Затова бях против изобщо да се започва тази война". Той припомня, че навсякъде, където изграждането на една нова държавност е било успешно - Германия, Япония Южна Корея - американските войски са останали там поне две поколения, тоест 40-50 години. А там където американското присъствие е продължило по-малко от пет години - например, Хаити - не е бил постигнат никакъв обрат.
Как гледа американският учен на различния подход на Европа и на САЩ към решаването на международните проблеми? Е ли "меката" стратегия на европейците реална алтернатива на "силовата" стратегия на американците? Фукуяма отбелязва, че наистина напоследък се е оформило разделение на труда между Европа и САЩ: американците със своята армия осъществяват нахлуването, а след това европейците се заемат с разчистването и възстановителните работи. Тази комбинация се оказала така успешна, защото в последна сметка били необходими и двете разновидности на силата и властта. "Затова САЩ трябва да подобрят отношенията със съюзниците си, увредени вследствие на едностранната американска употреба на военна сила" - подчертава Фукуяма. От друга страна, като хегемониална мощ, САЩ не можели да оставят цялата "обществена работа" на европейците или японците. В заключение Фукуяма препоръчва, мощта на Америка да бъде допълнена с по-сериозни усилия в изграждането на една нова държавна система в Ирак.