1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Първата Борса за Евросъюза приключи успешно

18 октомври 2004

Първата по рода си информационна борса по темата «Евроинтеграция», която в продължение на два дни се превърна в център за въпроси и отговори относно възможностите на младите хора да се включат в европейски проекти, приключи с дискусията «България – европейска държава – от какво се страхуваме, на какво си надяваме.» Коментар от Еми Барух

https://p.dw.com/p/AsS9

В информационната борса участваха социолози, журналисти, университетски преподаватели, политолози, представители на неправителствени организации. Акцентите, на които поканените да говорят се спряха, обобщават наблюденията на панелистите за някои от най-типичните модели на поведение и на мислене в последните години.

Министърът на европейската интеграция Меглена Кунева, по чиято инициатива и под чийто патронаж се проведе информационната борса, обърна внимание върху значението за всеки един от нас да се интересува от новите възможности, които възникват в този етап от преговорите, и които ще възникнат след 2007-ма година. Твърдението, че няма яснота относно ангажиментите, които поема страната –подчерта Меглена Кунева, е не просто израз на недобронамереност, то е белег на инерцията на хора, които са привикнали с една пасивна позиция в живота и може би нямат самочувствието да питат, да се интересуват от новото и да надникнат извън оградата на собствения си двор.

По някакъв парадоксален начин, на този тип поведение беше противопоставена активността и съобразителността на онези българи, които вече са работили в Западна Европа – част от тях – нелегално, ориентирани са относно всички възможности, които съществуват, за да бъдат заобиколени законите, информирали са своите приятели и роднини и са създали канали за движение между границите на континента. С други думи – там, където е ясен конкретния интерес, е налице точна и подробна информация, позволяваща на онези, които се интересуват от нея да я адаптират и употребят, за да градят своите лични стратегии.

Ако се абстрахираме от тези два екстремума, бихме могли да кажем, че достъпът до информация за Европейския съюз – в неговата пълнота и многопосочност, все още е индикатор на социалното разслоение в страната. За да бъдем постоянно информирани, ние се нуждаем от безпрепятствен достъп до модерните комуникационни канали, нуждаем се от «безвизов режим» за виртуалното пространство. А това изисква компютри, компютърна грамотност и достъп до Интернет във всяка точка от страната.

Излишно е да напомняме, че в България има райони, където дори редовното подаване на електроенергия не е осигурено, какво остава за компютри и интернет-услуги.

Все пак, показателно е, че кампанията «Европа: предай нататък!» започна не от Националния дворец на културата в центъра на столицата, а в град Сливен, където в продължение на месец екипът на министър Кунева провеждаше срещи и обсъждания с местната общественост.

Може би това е знак, че в този «преходен» период ще бъдат направени усилия да се стигне до максимален брой места в страната и да се възбуди любопитството към онова, което предстои. Желанието на много хора, които нарекоха себе си «Доброволци за Европейския съюз», които не пожелаха да им бъде заплатен труда и подариха времето си, за да организират първата информационна борса, е част от нов тип култура, част от ново отношение към случващото се – пътят, които ни предстои да извървим е общ, колко бързо ще се движим зависи не от онези, които са в първите редици, а от онези, които едва сега прохождат; става дума, значи, за солидарност към цялата група – защото в Европейския съюз няма да ни приемат по единично, а като отбор: това най-трудно за българина умение да изживява себе си като част от екип.

Приключилата двудневна борса е доказателство, че понякога се случват и симпатично изключения от правилото.