Публикация на Международния валутен фонд за България
30 юни 2004
Анализът на главните финансово-икономически пробеми на България се занимава с няколко проблема, които се появяват редовно при мисиите на международната финансова институция в България и които са на дневен ред за обсъждане и по време на мисията на фонда в София тази седмица. На първо и централно място е поставен експлозивният растеж на кредитирането в България. Авторите посочват, че докато в много отношения то може да оказва положително влияние - например върху дългосрочната перспектива за икономически растеж, - отрицателният му ефект остава безспорен. Експанзията на кредитирането напоследък е увеличила общщата макроикономическа уязвимост на страната. Преди всичко голямото нарастване на частното потребителско търсене и на вноса, свързан с кредитната експанзия, са довели до рязка загуба на баланса в текущата външна сметка. Дефицитът от 8% досега е бил балансиран донякъде от приходите от директните чужди инвестиции, но тези приходи идващи от приватизацията, ще намаляват и ще престанат с приключването на приватизационната програма на правителството. Специалистите на Международния валутен фонд изтъкват, че високият дефицит ще увеличи размера на външния дълг и ще намали националния резерв. В такъв случай, пишат в своя анализ те, финансовите пазари бързо ще променят засега положителното си отношение към перспективите пред България. Анализаторите са на мнение, че ако правителството иска да намали външния дисбаланс, кредитният ръст трябва да намалее, което може да се постигне само чрез въвеждането и спазването на специални мерки. Според тях, намаляване на банковата ликвидност и разумна данъчна политика биха ограничили потребителското търсене; едновременно с това, съживяването на структурните реформи би дало тласък на продуктивния потенциал на икономиката.
Едновременно с предупрежденията за риска от високия дефицит, в отделна секция на анализа си, в която разглеждат уязвимостта на страната от външни фактори и т.нар. външно икономическо равновесие, авторите на анализа признават, че недълговото финансиране е било стабилно и може да се очаква то да продължи, особено с наближаване на присъединяването към Европейския съюз. Въпреки това, рискът е висок, смятат те – съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт показвало, че границата, до която може да се поемат рискове, е достигната. Общата финансово-икономическа уязвимост на страната е нараснала, заключават те.
Изследването съдържа и сравнителен анализ включващ други държави от Балканите и балтийските републики, които са преминали подобен път на икономическо развитие. Въпреки слабостите си в някои отношения България имала по-здрави икономически позиции от държави като Естония, Литва и Латвия. В сравнвние с тях обаче България има по-ниско ниво на спестявания и по-малко инвестиции.
В анализа е отделено място и на средносрочната данъчна рамка и икономическото равновесие. Високият дефицит в текущата сметка налагал да се мисли за балансиран бюджет и да не се мисли за намаляване на данъците. Не може да се очаква и разхлабване на контрола върху разходите, анализаторите препоръчват все по-голямо орязване на разходите за непродуктивния сектор.