Прeглед на печата

Вестник “Кьолнер Щаданцайгер” пише следното:

“Целенасочени принудителни мерки – насочени към политическото и религиозно ръководство и представителите на ядрените изследвания – биха могли да пставят режима под натиск, без да навредят на иранците. Каталогът обхваща какво ли не от ограничавания за пътуванията, през замразяването на лични банкови сметки на ръководни ирански политици, та до икономически санкции срещу нефтения и ядрения браншове. Русия и Китай би трябвало да са научили от последната война в Ирак, че блокада в Съвета за сигурност на ООН не може да възпре след 11-ти септри 2001 г. САЩ от едностранни стъпки. Точно обратното – такава блокада би могла да провокира такива едностранни стъпки.”

По същата тема – цитат от коментара на всекидневника “Еслингер Цайтунг”:

“В момента на Съвета за сигурност не му остава нищо друго освен да реагира по най-слабия възможен начин: осъждане на Илан от председателя на съвета. След това би могла да последва резолюция без истинска заплаха със сакции. Колко малко ефективни са подобни инициативи, доказаха безбройните резолюции срещу Израел, а напоследък и срещу Судан. Дрънкането на оръжие между Иран и САЩ ще продължи въпреки всичко. Изходът от кризата остава неясен”.

Левият “Нойес Дойчланд” – бивш орган на комунистическата ГЕСП:

“Проклет да съм ако се оставя да бъда унижаван”- този цитат от имама Хюсеин, внук на пророка, бе използван вчера от Махмуд Ахмадинеджад. По този начин президентът на Иран даде да се разбере, че страната му след сезирането на СС във връзка с конфликта по ядрената програма на Техеран не е готова на никакви отстъпки.

Правителството на САЩ междувременно оповести, че се стреми към т.н. “председателска декларация” от страна на висшия орган на ООН с искания към Иран. Вашингтон не е склонен да опитва първо с по-малко тежащата “деклерация за печата”. Понастоящем не се разговаряло за санкции, каза говорителят на Държавния департамент МакКормак. Ясно указание, че те ще са следващата стъпка.

Ескалацията на конфликта между Иран и Запада протича по начина, който британският психолог Едуард де Боно нарича “вертикално мислене”: следващите едва ли не по задължение стъпки почиват върху познат и за двете страни образец.”

И накрая – от коментара на “Меркише Одерцайтунг”, всекидневник излизащ в гр. Франкфурт на Одер:

“Санкциите могат да предизвикат сред ходжите само отегчена усмивка, защото тези санкции биха навредили предимно на запада. Ето защо сега даже и САЩ не издигат искания за незабавни наказателни мерки. И дума да не става пък за Русия и Китай. И двете последни страни са постоянни членки на СС с право на вето и са масивни икономически интереси в Иран. Ако дипломатическото разрешение се провали, до санкции не се стигне, все по-силно в полезрението ще нахлува военната опция. Единствените, които обаче биха могли да я проведат са обвързани в Ирак. Освен това САЩ току що сключиха с неофициалната ядрена сила Индия спогодба за доставката на ядрена технология. Пикантното в случая е, че Индия за разлика от Иран не е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие”.