Протести...
15 февруари 2007
Има нещо истински сбъркано в душата на днешния протестиращ българин, който не излезе на улицата, когато му миришеше от препълнените кофи за боклук, не излезе на улицата, когато стана ясно, че природните паркове и защитените зони на едничката негова родина са застрашени от унищожение, дори не намери адекватна форма на протест, когато научи какви безобразия са се вършели в Топлофикация, а наблюдаваше сюжета удобно настанен пред телевизионния приемник… с чаша ракия в ръка. Излезе обаче на улицата, за да защити същата тази ракия.
За втори път през седмицата, която си отива, градският транспорт на столицата беше блокиран - вторият път на Трифон Зарезан, когато протестиращите скандираха:
«Стани, стани, юнак Балкански, от сън дълбок се събуди, ракията си защити!»
Ракията! .. която очевидно е дълбоко гравирана в племенната, фамилната, родовата и националната памет на българина се оказа общият знаменател на народните протести в началото на 21 век!
Плакатите «Не убивайте традицията!», «Махнете акциза или вие се махнете», както и подписката «Гласът на народа против акциза за домашната ракия» показват мощен мобилизационен заряд и точно поради това представляват жална демонстрация за гражданската немощ на днешното българско общество.
Съществува реален шанс всички онези опасения, породени от карикатурния образ на страната, битуващ в различни обществени кръгова на Западна Европа, да се потвърдят: и портретът на новоприетата в Европа България да бъде трайно белязан с един зачервен от пиянство нос под един изкривен калпак, килнат около изпаренията на селския казан…
Ако бъде приет като чиста монета, аргументът на протестиращите, които настояваха поне 50 литра да си варят без да плащат акциз, защото «пийвали средно по 300 грама на ден», може да доведе до заключението, че цялата нация е алкохолизирана. 300 грама ракия на ден ! Средно! Е, каква производителност на труда, каква дисциплина, каква модернизация….
Най-странното обаче, е че зад подобни абсурди на въпросния протест застанаха СДС, Гергьовден, БЗНС, ВМРО – все парламентарно представени политически сили, които – ако не друго – би трябвало да покажат нещо като стил, нещо като модерно мислене и нещо като европейски маниери…
Популизмът, простащината и безпринципността обаче май ще продължат да шестват по селските пътища и градските булеварди. Които не само че не водят към Европа, а и ни отдалечават от там… назад към някаква допотопна балканска битност.