1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Промяна в иранската политика на Белия дом?

2 март 2005

Първоначално говорителят на Белия дом Скот МакКлелан твърдеше, че не знаел нищо за промяна в американската стратегия.

https://p.dw.com/p/Attm
Снимка: AP

Това, че президентът Буш обмисля дали да предложи на Техеран икономически стимули, за да го накара да се откаже от атомната си програма, не било обрат в политиката на САЩ:

“Аз не виждам така нещата. Ние искаме единствено да окажем подкрепа на дипломатическите усилия на нашите европейски приятели.”

Също и в Държавния департамент във Вашингтон никой не иска да потвърди, че сега се залага на захарчето, вместо на тоягата. По същество става дума за осъществяването на желанията на европейците, които смятат, че доставката на пътнически самолети заедно с резервните части или подкрепата за членство на Иран в Световната организация за търговия биха могли да накарат Техеран да се откаже от ядрените си амбиции. Тъкмо тези въпроси бяха обсъдени – при закрити врата - от президента Буш с ръководни представители на американския Конгрес. Адам Еръли, говорителят на външната министърка Кондолиза Райс, също казва, че е неуместно да се говори за стимули:

“Не мисля, че предлагаме на Иран стимули, за да направи нещо, което и без това трябва да направи. По-скоро става дума за един стратегически подход, целящ да убеди Иран да се придържа към международните правила.”

Всичко това обаче сякаш не интересува Техеран. Иранските ръководители потвърдиха, че програмата за обогатяване на уран не подлежи на преговори. А тъкмо това искат САЩ и Европа, както повтаря правителственият говорител МакКлелан:

“Ние се опасяваме, че под прикритието на употребата за мирни цели, Иран продължава да работи върху своята ядрена програма с военно предназначение.”

И все пак: фактът, че Вашингтон явно обмисля разменна сделка с Иран – икономическа помощ срещу отказ от атомно оръжие – е една отдавна необходима корекция в курса. По този начин Буш фактически подкрепя дипломатическите усилия на Германия, Англия и Франция. Но това съдействие не е даром – отбелязва Рей Таки, член на Съвета за международни отношения:

“Цената за американското сътрудничество ще бъде, ако преговорите с Иран се провалят, тогава европейците да подкрепят искането на САЩ въпросът да бъде отнесен пред Съвета за сигурност на ООН.”