Промяна в близкоизточния курс на САЩ?
1 март 2007Препоръките на комисията Бейкър-Хамилтън за изход от иракската война не се приеха с въодушевление от Белия дом. И тъй като препоръките не бяха задължителни, правителството на Буш просто ги пренебрегна: взето бе решение за укрепване на американските войски в Ирак и бе започната една – засега неуспешна – голяма офанзива в столицата Багдад.
По един друг въпрос обаче Буш и неговите съветници изглежда са склонни да променят позицията си: Белият дом заявява готовност да ангажира в усилията си Сирия и преди всичко Иран. След няколко дни представители на двете страни ще се срещнат в Багдад с представители на Ирак и САЩ в рамките на една конференция на равнище външни министри.
От Техеран се дочува предпазливо съгласие, но е съвсем ясно, че остава голяма доза скепсис: докато по въпроса за Ирак Техеран е готов да подаде ръка на Вашингтон, по отношение на своята атомна политика иранските ръководители следват неотменно твърдия си курс – на фона на засилващото се дрънкане на оръжие от страна на американците.
Вашингтон иска да раздели двете теми, Ирак и иранската атомна програма, въпреки това: ако се стигне до разговори относно бъдещето на Ирак, това ще бъде първа важна стъпка към преодоляване на бездната между Вашингтон и Техеран. А ако бъде постигнат напредък по иракския проблем, не е изключено положителното ехо да даде отражение и върху атомната проблематика.
Тъкмо липсата на взаимно доверие усложнява така много нещата. Американците обвиняват Иран, че се стреми към ядрено оръжие, и че снабдява с оръжие иракските бунтовници. Истински доказателства засега не са представени нито за едното, нито за другото. Техеран пък обвинява САЩ, че се опитва да постигне смяна на режима в Иран, и припомня колко безплодно е било сътрудничеството с Вашингтон в миналото: Иран помогна на американците за свалянето на талибаните в Афганистан, но това не доведе до сближение – напротив: президентът Буш дори включи Иран в своята “ос на злото”.
Този фон обременява новия опит за сближение. Освен това във Вашингтон има хора, например вицепрезидентът Чейни, които смятат, че това е загуба на време. Има обаче и такива, като външната министърка Райс, които се надяват на обрат.
Така че срещата между представители на четирите страни е повече от разумна. Възможно е в срещата да участват представители и на други страни, което също е разумно. Иракският конфликт засяга всички, така че всеки би трябвало да направи каквото може за преодоляването му. Същото се отнася и за атомния спор с Иран. Решението му е възможно само на базата на предпазливото сближение между Вашингтон и Техеран.