Промените в кабинета

Въпреки че контекстът е съвсем различен, за съжаление някои характерни черти за управленския манталитет в България си остават същите.

Приликите са следните: и в двата случая промените станаха след натиск отвън, а не заради вътрешното убеждение, както на лидерите, така и на управляващите партии. И в двата случая не бе обяснено защо всъщност се извършва промяната. Днес Костов напада Станишев, понеже не е обяснил смяната на своите министри, но преди девет години самият той не обели и дума, след като махна половината си министри. По-късно обясни, че е мълчал, жертвайки партията, за да спаси държавата. Логиката е следната: за да няма раздори в мнозинството на синята партия, Костов не каза нищо нито за Бакърджиев, нито за Бонев, нито за Валентин Василев, нито за останалите. Резултатът бе повече от плачевен. Хората заподозряха тогавашния лидер на СДС в същото, в което подозираха останалите уродливи физиономии на синьото управление.

СДС загуби изборите, Костов изгуби държавата,

а оттогава гласовете за десните намаляват от избори на избори.

Тук трябва да разсеем един мит – че Иван Костов е сменил министрите си по морални съображения. Истината е, че той ги смени заради натиск от европейските ни партньори, които, както и сега, бяха по-загрижени за корупцията в България, отколкото собствените й управници. Костов винаги е харесвал повече първия си кабинет, отколкото втория, и с неохота се раздели с много от тогавашните си министри. Същата неохота прояви Сергей Станишев днес, когато трябваше да се раздели с Румен Петков. Преди девет години Костов не каза нито дума за Евгений Бакърджиев, въпреки че той бе пословичен със своята корупция и със същото неприятно излъчване, каквото днес има Румен Петков. Нещо повече. Година по-късно Костов обяви, че Евгений е чист и по-бял от снега и го сложи на водещи места в две листи. Днес

вместо да отговаря пред следствието за своите срещи с оперативно интересни лица, Румен Петков проведе преговорите за промените в правителството

и ще извърши важна партийна работа, според информацията от самите социалисти.

Приликите продължават. И в двата случая вторият кабинет се оказва далеч по-слаб от първия. Михаил Миков, Емануил Йорданов, Николай Цонев, Теодосий Симеонов… не бяха и не са хората носители на нова, силна политика. И в двата случая ремонтът се прави не за да се подобри ситуацията, а за да се спаси положението. Новото е само формалност, която дава глътка въздух във времето, докато не изтече мандатът. Никой не мисли какво ще стане по-нататък. В днешните форуми на БСП в интернет се говорят същите неща, които си говореха седесарите преди девет години: „нямаме медии”, „хората не разбират позитивните неща, които правим”, „защо заради няколко неприятни лица трябва да страда цялата партия” и т.н. и т.н. Оттук вървим и към следващата аналогия.

Това управление може да се окаже далеч по-опасно за БСП от Виденовото,

въпреки че сега по-всяка вероятност партията ще изкара цял мандат за първи път в новата история на България. След очевидната подигравка с избирателите, партията на Станишев ще излезе с огромни поражения от това управление, а днешните промени само ще влошат положението й, вместо да го оправят.

Правя тези аналогии, за да покажа, че политическият манталитет в България все още е твърде далеч от реалното ни положение на страна-член на Европейския съюз. Въпреки че Костов беше далеч по-силен и добър министър-председател от Сергей Станишев, и той стана жертва на собствената си нерешителност, страхливост и отказ да види нещата, такива каквито са. Да ги назове със собствените им имена и реално да ги промени към по-добро. Днес Станишев се намира в далеч по-благоприятна ситуация, ползва се с подкрепата на европейските ни партньори, няма съмнително минало, нито съмнителни връзки, за които бе подозиран Костов, но въпреки това не прояви характер и изпусна поредния шанс българската политика да направи крачка напред към собствената си модернизация.