Промените в закона за защита на класифицираната информация
13 януари 2005
:Както обикновено в българската политическа практика зад на пръв поглед положителни и конструктивни предложения за промени в даден закон се крият уловки, които могат драматично да променят неговия смисъл. Казано иначе, в привлекателна опаковка се предлага стока със съмнително качество.
Същината на новия спор е в това, че по сега съществуващото законодателство, всички документи с изтекли срокове на секретност и с гриф «Строго секретно” и ”секретно” следва да бъдат предавани на Държавния архив. Тези нива са от 5 до 15 години. Известно е, че повечето такива документи се съхраняват в съхраняват в министерствата на вътрешните работи, отбраната и външните работи, Националната разузнавателна служба и някои външнотърговски дружества, осъществявали търговия със специална продукция преди Десети ноември 1989 година. Според представители на Държавния архив, до този момент нито едно от споменатите ведомства не е представило свои декласифицирани материали в архива.
Новите предложения на правителството предвиждат унищожаването на класифицирана информация с изтекъл срок на защита да става компетентност изцяло на съответното ведомство, в което е информацията. Досега това ставаше само с разрешение на Държавната комисия за сигурност на информацията /ДКСИ/. По думите на високопоставен служител на МВР , щели да се унищожават само копията на разсекретените документи, но не и оригиналите. В същото време гражданите щели да имат достъп до разсекретените документи в едногодишния период от падането на защитата до тяхното унищожаване, макар да не става ясно как точно човек може да разбере кога документът, който го интересува, е разсекретен. Според проекта, решенията на ведомствата за унищожаване на разсекретени документи можело да се обжалват по съдебен ред.
Всъщност аферата около декласифицирането на секретните документи само на пръв поглед обхваща само държавни ведомства. В нея реално участват политици, представители на държавата,партийци, специални служби, политически и бизнесгрупировки. Защото архивите с печат "Строго секретно” са свързани с един ключово важен лост - с допуските до държавните дайни и тези на НАТО може да се подбират кадрите от най-високите ешелони на властта, както и да се регулират сериозни икономически интереси чрез даването или отнемането на достъп на една или друга фирма до т. нар. "секретни" обществени поръчки. Такива са апетитните договори свързани с отбраната и националната сигурност, както и всяка сделка, в която има дори и намек за класифицирана информация.
Според дясната опозиция в лицето на СДС, решението на правителството всички ведомства да унищожат разсекретените досиета е безумно и цели определени сили в НДСВ, свързани с БСП, да изтрият миналото на България. С внасянето на свои промени в Закона за класифицираната информация, сините си поставят за цел да предотвратят унищожаването на архивите на бившата Държавна сигурност без обществен надзор. Методи Андреев, шефът на бившата комисия за Разкриване на досиетата на ДС, припомни, че през тази година изтича грифът на класификация за 90% от архивите, които са основният масив от досиетата. Както е известно документите на бившата ДС и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб са в МО, МВР или Националната разузнавателна служба. Андреев смята, че документите трябва да се предоставят на Централния държавен архив, а по места - на съответните клонове на държавния архив. Предлаганите от СДС поправки предвиждат тези архиви да бъдат съхранявани в Държавния архив от 3 до 5 г. след разсрекретяването. Проектът визира МВР да създаде регистър на всички декласифицирани документи, който да се публикува на страницата на ведомството в Интернет.
В спора се включиха и правозащитниците, които обвиняват правителството, че е нарушило Закона за нормативните актове, като не е предложило на предварително обществено обсъждане предлагания проектозакон. Според Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация", когато се дадат правомощия за унищожаването на документи на съответните институции, на практика се дава една доста значима власт, която граничи с произвола. Един ръководен служител на дадена институция, който иска да заличи следите си, вече може да прибегне до унищожаване на документи, без да бъде по никакъв начин контролиран отвън.
Естествено, след като предлаганите от правителството поправки в Закона за защита на класифицираната информация са проект, който дори не още не е публикуван в писмен вид, а беше съобщен устно на представители на медиите, възможно е да бъдат направени редица промени и корекции преди да бъде внесен за разглеждане в парламента.
Острите реакции на политическите сили и обществените организации, обаче, показват колко чувствителен все още е нерешения въпрос с тайните комунистически архиви и колко внимателно обществото следи опитите те да бъдат тихомълком унищожени.