1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Проклятие или благословия

10 май 2007

Турската писателка Елиф Шафак за вътрешнополитическата криза в Турция

https://p.dw.com/p/At3G
Снимка: AP

Една старо китайско пожелание гласи – дано във времена на промени да живееш. Днес ние, турците, живеем в изключително интересни времена. Ежедневно, дори ежечасно при нас се случва нещо неочаквано. Дали е проклятие или благословия това да живееш в интересни времена? Вероятно и от двете по малко. При всички случаи е напрегнато. И не е лесно да си турчин.

Развитието в Турция принципно се следи внимателно от западните медии, но на тях не винаги им е ясно за какво става дума. Някои журналисти определят последната криза като битка между привържениците на светския начин на живот и ислямистите. Което определено не е толкова просто. Този, който анализира турската политика, трябва да се предпазва от измамно простите понятия. Най-напред управляващата партия не би трябвало да се определя като ислямстка. Независимо дали ни харесва или не, тя не управлява по фундаменталистки начин. По време на своя мандат тя стори за присъединяването към Европейския съюз повече от всяка друга турска партия. Тя е по-решителна от социалдемократите – що се отнася до закъснелите реформи. С една дума – те повече насочена към запада от нейните противници. На второ място – съвсем не всички привърженици на светския начин на живот в Турция са непременно демократи. Някои пледират открито за военен преврат, настояват за намеса на армията. А към опозицията се числят и националистически, антизападни групировки. Всичко това превръща Турция в страна, в която политическите етикети са до голяма степен размити и определяната като ислямистка управляваща партия действа по-напредничаво от опозиционните социалдемократи. Към това трябва да се добави, че армията представлява важен политически фактор. Политическите отношения в Турция са сложни. И този, който иска да разбере динамиката на страната, трябва да се откаже от клишетата и да отчита нюансите.

Изходна точка за последната криза бе номинирането на Абдуллах Гюл за президентските избори. Самият пост е до голяма степен представителен, но държавният глава разполага с правото да блокира закони. Освен това постът в дома на Ататюрк има огромно символично значение за цялата нация. Той се свързва по правило с очакванията за модернизация, западна ориентация и светско начало. Затова непосредствено след номинирането на Ататюрк възникна и въпросът – дали той е правилният човек.

Гюл е министър на външните работи от няколко години и е много обичан от широки слоеве на обществото. Той е непринуден, донякъде лекомислен, дружелюбен. Има добри отношения с критично настроените интелектуалци. Той е “за” свободата на мненията и се обяви открито за промяната на параграф 301 /засягащ накърняването на турското/, докато мнозина от партийните му другари отхвърлят подобна стъпка. Почти някой няма съображения лично срещу Гюл. Но все пак проблем съществува: съпругата му носи забрадка – нещо, което е забранено в държавните институции. В една държава, в която символите играят толкова важна роля, това може да доведе до значителни политически отражения. Кандидатурата на Гюл, от която той се отказа, породи голяма загриженост. При мисълта, че носеща забрадка жена би могла да стане първа дама на Турция, много турци биха се разтревожили. Виждайки застрашен светския характер на държавата.

Но това е само една страница от историята. Другата страница е армията. Турските военни винаги са играли централна роля в политиката на страната, понякога прикрито, но по-често – открито. Миналата седмица армията публикува на сайта си предупреждение. Тази декларация се интерпретира като един малък “електронен преврат”, съответстващ на епохата на интернет.

След предупреждението на армията над 700 000 демонстранти излязоха по улиците на Истанбул с антиправителствени призиви. “Пътят към президентския пост е препречен от имамите” – бе написано на един от плакатите. “Не искаме първата дама да е със забрадка” – можеше да се прочете на друг. Подобни демонстрации се състояха и в други градове. Като демонстрантите представляваха пъстра смесица от различни, ако не и противоположни групи и гласове. Забележителното при всички демонстрации бе големият брой участнички. Турските жени са доста активни в политически план, макар и броят на жените-депутати все още да е малък. Това е спор за жените и от жените. Големият въпрос гласи: дали жените с или без забрадка ще се уважават едни други?

Турция е страна, чиято модернизация открай време се подтиква и провежда от политическия и културния елит. Кой представлява нацията? Елитът ли? Или армията? Или консерваторите? Всяка група се възприема като единствена представителка на държавата, без да отчита, че нацията принадлежи на всички ни. Интересното е, че антизападните хардлайнери в Турция и антитурските хардлайнери в Европа имат много общо. И едните, и другите смятат, че ислямът и западната демокрация са несъвместими. И са противници на европейското членство на Турция. Общата почва на антизападните турци и европейците-туркофоби е тяхната ксенофобия.

Междувременно президентските избори бяха обявени за невалидни и нацията е пред предсрочни избори – единствен изход от тази объркана ситуация. Както и в много други страни, и в Турция има политически различия. Повечето турци са против ислямския фундаментализъм и против нов военен преврат. При демокрацията различията в мненията намират разрешение по демократичен път. В тази връзка – в следващия период от време ще имаме нужда от повече взаимно разбиране между демократичните сили в Турция и в Европа. Живеем в етап на преход. Готови сме да се учим на демокрация, което може да продължи малко по-дълго време. Но едно е сигурното: Турция е твърде динамична и твърде важна за Запада, за да си позволи той да я изгуби. Ако мостовете между Турция и Европейския съюз един път се скъсат, негативни отражения ще има не само за демократите в Турция, но и за мултикултурна Европа като цяло.