"Прозорецът" на Герхард Рихтер в Кьолнската катедрала

“За мен това е сакрален витраж, защото представя красотата на Божието творение и защото е, струва ми се, своеобразен синтез на изкуството не само на двайстото столетие и сякаш дори съдържа в себе си изображенията на светците.”

“Прозорецът” на Герхард Рихтер е дарение – на художника, който безвъзмездно предоставя произведението си и на още 1200 души от Германия и чужбина, финансирали разходите за материалите и инсталацията.

“Това чакане е безумно дълго, омръзна ми.” – Американската туристка дърпа мъжа си за ръката и двамата напускат опашката, виеща се пред Кьолнската катедрала. Стотици хора ги поглеждат с недоумение. “Тези двамата явно не са и чували за събитието”, промърморва един от чакащите. Посветените като него знаят, че събитието е предизвестено и се очаква отдавна: “Прозорецът” на Герхард Рихтер. С тържествено богослужение и в присъствието на видни гости витражът, за който от месеци се говореше и спореше, беше открит на 25 август и от тогава насам за него отново се говори и спори. Нищо чудно, че опашката от посетители пред достолепната Кьолнска катедрала сякаш нито за миг не е секнала.

“Фантастично е, аз самият съм също някак силно развълнуван. Такова нещо не се случва всеки ден.” Спонтанното признание на художника след освещаването. Самата творба – феерия от цветове и стъкло; 113 квадратни метра площ, разпределена в 1500 квадрата, оцветени в 72 тона, обща височина на витража 19 метра и ширина 9,5 метра. Любителите на изкуството и стопаните на Кьолнската катедрала са единодушни: витражът на Рихтер, инсталиран в южния напречен кораб е новият крайгълен камък в повратната история на вековната готическа катедрала. Богомолците също ще бъдат доволни – “Прозорецът” на Рихтер най-после слага край на провизорното решение, просъществувало 60 години. Историческият витраж в южния напречен кораб е унищожен по време на бомбардировките през Втората световна война. Тогава изгарят и всички скици на оригиналния витраж, поставен през 1863 г. След войната прозорецът е остъклен семпло, без всякакви орнаменти. Точно в тази част на иначе по-скоро тъмната катедрала обаче прониква особено силна слънчева светлина, която – при липсата на приглушаващ я орнаментален витраж – заслепява и пречи.

“Прозорецът” на Рихтер слага най-после край на това неудобство. Квадратите на витража са направени от ръчно изработено старо стъкло. 72-та цветни отенъка се срещат в средновековните витражи и витражите от 19 век. Модерният витраж на Рихтер се вписва, иначе казано, в общата цветовова гама на традиционните витражи в Кьолнската катедрала. Разположението на цветните повърхности е генерирано с помощта на компютърна техника. Идеята на целия проект се връща към произведението на Герхард Рихтер от 1974 г., наречено 4096 цвята”.

Последната глава от романа на Кафка “Процесът” е онасловена “В катедралата”. Пространството на кадедралата тук е осеяно от плътен мрак:

“Това вече не изглеждаше като сумрачен ден, това беше дълбока нощ. Големите витражи не хвърляха и най-блед лъч светлина върху тъмната стена”,обобщава разказвачът. Тази наглед невинна констатация изведнъж ни потапя във вечната загадка на “мрака” и “светлината”. “Прозорецът” Герхард Рихтер ни доближава до същата тази загадка, само че от точно обратната посока – тази на “светлината. Многобройните цветни повърхности на витража правят отношението между “мрак” и “светлина”, “вътре” и “вън”, “душа” и “тяло” видимо, разбираемо, проницаемо.

Особено вълнуващо в модерния витраж на Рихтер е това, че зад абстрактния свят от цветни квадрати, които отдалеч изглеждат като дигитална снимка, стои търсещият човек – съзнанието, което се опитва да обхване и разбере сложността и крехкостта на явленията. Един огромен калейдоскоп, океан от цветно стъкло, подтикващ съзерцателя да обхване невидимия порядък в неочакваните пречупвания и отражения на светлината.

Срещу творбата има и доста критики, главно в средите на католиците. Упрекът им е, че модерният “Прозорец” на Рихтер подхождал на джамия, а не на готическа катедрала. На въпроса защо с поръчката на витража е бил натоварен Герхард Рихтер главната архитектка на Кьолнската катедрала отговаря така:

“Бях на един прием при епископ Фридхелм Хофман. Рихтер стоеше в центъра на залата, държеше в ръка чаша шампанско. Много добре си спомням ситуацията, защото си помислих: точно той би могъл да направи витража. Само художник с тъй невероятно точно чувство за цветовете, с тъй сигурна ръка и тъй тънък усет за необикновените структури може да се справи с тази задача. Предложихме поръчката на Рихтер, той каза: “Ще опитам”.

Опитът наистина си заслужава да се види.